Речникът "Думите на медийния преход" се издава в рамките на научния проект „Електронната медийна среда в Република България в условията на преход и цифровизация (1999 – 2012)”, финансиран от фонд „Научни изследвания” на Министерството на образованието, младежта и науката. Негови автори са Маргарита Пешева, Мария Попова, Милко Петров, Христо Кафтанджиев, Евгения Николова, Силвия Цветкова-Казандзи, Борислав Градинаров и Ели Герганова.
Речникът „Думите на медийния преход” си поставя за цел да дефинира и осмисли голямата промяна, която се случи в медийните практики през последните две десетилетия. Класическите радио и телевизионни форми постепенно отмират за сметка на бързата им замяна с новите аудиовизуални медийни услуги, които се налагат в условията на медийна глобализация и конвергенция, на преход от аналогова към цифрова наземна телевизия. Цифровата телевизия е естествен резултат и ефект на новия глобален свят, на неговата медиаморфоза, която обединява старите и новите медии чрез силата на цифровия език и интерактивността.
Издаването на този речник надгражда два медийни проекта, които го предхождат – „Език на медийната регулация” като част от проекта ”Професионални дефиниции в радиото и телевизията”, осъществен чрез Пакта за стабилност с финансовата подкрепа на Irex/ Promedia и „Речник по медийно право”, издаден през 2005 г. Първият речник обхваща 123 термина, които съдържат сравнително кратки дефиниции, вторият представя основния пакет от понятия в областта на медийното право, които са подробно разработени. Новият речник „Думите на медийния преход” съдържа 27 понятия, които са представени много подробно, с необходимата професионална аргументация. От тях 24 медийни понятия се предлагат на вниманието на читателя за първи път – те навлязоха в медийните анализи и журналистическите практики в последните няколко години.
Развитието на интернет като медиен континиум, средство за бизнес, комуникация и култура доведе до качествена промяна на традиционната журналистика и на нейния продукт. Онлайн журналистиката, информационните сайтове и онлайн редактирането са онези актуални журналистически стандарти, характерни за модерната преса, радио и телевизия. Те все повече се разширяват по посока на блоговете и социалните мрежи, които представят личните мнения и оценки на онлайн потребителите, които вече активно участват в създаването на новия журналистически продукт. Към тях можем да добавим радио и телевизионните програми онлайн, които разширяват медийната среда, променят нейното съдържание, контекст, участници.
Разделянето на медийните услуги на линейни (по програмна схема) и нелинейни (по каталог) и бързото навлизане в европейското пространство на услугите on-demand, разпространението на мобилната телевизия, на 3D телевизията, появата на смартфоните и таблетите като високотехнологични машини, продукт на конвергенцията на електронните медии, компютърните технологии и преноса на електронни съобщения, само показва посоките, темповете и новото съдържание на медийния преход.
Преходът в областта на медиите, новите компютърни технологии и стандартите за пренос на електронни съобщения в интернет се дефинира и чрез появата на нова медийна политика и демокрация, при която читателят, слушателят, зрителят изпълнява своята роля в процеса на комуникационно взаимодействие главно чрез позицията си на активен потребител. Интересите на аудиторията определят политиката на ЕС при развитието на медийния пазар, при ограничаването на медийните концентрации, защитата на медийния плурализъм. Европейското и българското медийно законодателство забраняват на доставчиците на аудио-визуални медийни услуги да излъчват програми с вредно съдържание за децата, безпричинно да ги показват в опасни ситуации, да излъчват скрити търговски съобщения или използващи техники, действащи на подсъзнанието. В съответствие с Директивата, Законът за радиото и телевизията задължава доставчиците на медийни услуги да спазват нормите на Етичния кодекс на българските медии, разработен от Фондация „Национален съвет за журналистическа етика” и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация, разработени от сдружение „Национален съвет за саморегулация”.
Специален акцент се поставя върху развитието на медийното законодателство и регулация, появата на Директивата като главен инструмент в общностното медийно законодателство, промените в ЗРТ, които правят възможен у нас прехода към цифровата наземна телевизия. Особено внимание се отделя и на дуалистичния модел в развитието на електронните медии, характерен за ЕС, на развитието на обществените медии и техните модели на финансиране.
Издаването на този речник надгражда два медийни проекта, които го предхождат – „Език на медийната регулация” като част от проекта ”Професионални дефиниции в радиото и телевизията”, осъществен чрез Пакта за стабилност с финансовата подкрепа на Irex/ Promedia и „Речник по медийно право”, издаден през 2005 г. Първият речник обхваща 123 термина, които съдържат сравнително кратки дефиниции, вторият представя основния пакет от понятия в областта на медийното право, които са подробно разработени. Новият речник „Думите на медийния преход” съдържа 27 понятия, които са представени много подробно, с необходимата професионална аргументация. От тях 24 медийни понятия се предлагат на вниманието на читателя за първи път – те навлязоха в медийните анализи и журналистическите практики в последните няколко години.
Развитието на интернет като медиен континиум, средство за бизнес, комуникация и култура доведе до качествена промяна на традиционната журналистика и на нейния продукт. Онлайн журналистиката, информационните сайтове и онлайн редактирането са онези актуални журналистически стандарти, характерни за модерната преса, радио и телевизия. Те все повече се разширяват по посока на блоговете и социалните мрежи, които представят личните мнения и оценки на онлайн потребителите, които вече активно участват в създаването на новия журналистически продукт. Към тях можем да добавим радио и телевизионните програми онлайн, които разширяват медийната среда, променят нейното съдържание, контекст, участници.
Разделянето на медийните услуги на линейни (по програмна схема) и нелинейни (по каталог) и бързото навлизане в европейското пространство на услугите on-demand, разпространението на мобилната телевизия, на 3D телевизията, появата на смартфоните и таблетите като високотехнологични машини, продукт на конвергенцията на електронните медии, компютърните технологии и преноса на електронни съобщения, само показва посоките, темповете и новото съдържание на медийния преход.
Преходът в областта на медиите, новите компютърни технологии и стандартите за пренос на електронни съобщения в интернет се дефинира и чрез появата на нова медийна политика и демокрация, при която читателят, слушателят, зрителят изпълнява своята роля в процеса на комуникационно взаимодействие главно чрез позицията си на активен потребител. Интересите на аудиторията определят политиката на ЕС при развитието на медийния пазар, при ограничаването на медийните концентрации, защитата на медийния плурализъм. Европейското и българското медийно законодателство забраняват на доставчиците на аудио-визуални медийни услуги да излъчват програми с вредно съдържание за децата, безпричинно да ги показват в опасни ситуации, да излъчват скрити търговски съобщения или използващи техники, действащи на подсъзнанието. В съответствие с Директивата, Законът за радиото и телевизията задължава доставчиците на медийни услуги да спазват нормите на Етичния кодекс на българските медии, разработен от Фондация „Национален съвет за журналистическа етика” и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация, разработени от сдружение „Национален съвет за саморегулация”.
Специален акцент се поставя върху развитието на медийното законодателство и регулация, появата на Директивата като главен инструмент в общностното медийно законодателство, промените в ЗРТ, които правят възможен у нас прехода към цифровата наземна телевизия. Особено внимание се отделя и на дуалистичния модел в развитието на електронните медии, характерен за ЕС, на развитието на обществените медии и техните модели на финансиране.
Речникът „Думите на медийния преход” съдържа пакет от актуални медийни понятия, които обхващат особено важни явления и процеси в медийната област, появата на нови медийни практики, промяна на регулаторната рамка, предизвикателствата на онлайн журналистиката. Ако сме успели чрез новите медийни понятия да направим малка крачка напред в дефинирането, осмислянето и разбирането на особено важните процеси в развитието на електронната медийна среда, значи действително си е струвало усилията.
МАРГАРИТА ПЕШЕВАМАРИЯ ПОПОВА
МИЛКО ПЕТРОВ
ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ НА РЕЧНИКА МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРОЧЕТЕН ИЛИ ПЪК ИЗТЕГЛЕН ТУК
0 коментара:
Публикуване на коментар