Маргарита Пешева, Милко Петров
Методология - TV Plan /TNS, качествено изследване, три фокус групи, всяка от 8 респонденти, по равно мъже и жени, възрастови граници: 16 - 24 г.; 29 - 40 г. и 32 - 75 г. Качествено изследване, 30 дълбочинни интервюта, по равно мъже и жени, възрастови граници: 16 - 19 г.; 20 - 24 г.; 25 – 29 г.; 30 – 34 г.; 35 – 39 г.; 40 – 44 г.; 45 – 49 г.; 50 - 54 г.; 55 – 59 г. и 60+. Период на провеждане: юни 2010 г. Индекси: честота и места на слушане на радио, начини за слушане на радио, предпочитани програми и предавания, честота и места на гледане на телевизия, начини за гледане на телевизия, предпочитани телевизионни програми и предавания, радио и телевизионни брандове.
Какво е днес медийното потребление, дали то остава същото или твърде бързо се променя, в резултат на технологичните новости, интернет и социалните мрежи, които дават възможност за общуване с разнообразни медии онлайн, за нова, качествено различна медийна комуникация? Какво се случва с традиционното радио, с многобройните му програми- български и чужди, къде се вписва радиослушането в спектъра на разнообразните други медийни дейности?
Главните предизвикателства пред развитието на електронната медийна среда в последните години са формулирани много точно в качественото изследване на TNS /TVPlan през 2008г. на тема „Националните програми през погледа на тяхната аудитория”, изготвено за БНР от Живко Георгиев. В него той формулира няколко основни тенденции и предизвикателства в развитието на медийната среда. Ето защо, преди да представим резултатите от качественото изследване, проведено през 2010 г., ще разгледаме някои от най-важните изводи от това изследване, проведено преди 2 години.
Медийна среда
На първо място са технологичните предизвикателства, които се дължат на лавинообразното нарастване на мрежата, на огромните й възможности за комуникация, медийно потребление, разнообразни форми на бизнес дейности, електронно пазаруване и широк спектър от развлечения. Над 40% от домакинствата у нас вече имат достъп до интернет, което означава, че радиото и телевизията, като традиционни медии, вече се развиват в остро конкурентната среда на „новата интернет култура”, която според Живко Георгиев променя медийните навици и потребление не само на най-младите, но и на 25 – 35-годишните. Най-голямата промяна е оттеглянето на тези таргет групи от четенето на вестници, засилване на потреблението на преса онлайн, новите възможности за общуване с преса през мобилен телефон. Появата на MP3,айпода, мобилните апарати създаде нови технологични начини за слушане на радио, „възможност радио да се слуша на места и в ситуации, където това не бе възможно”. Музикалните радиостанции получиха силна алтернатива, защото един потребител, който е пристрастен към мрежата, към всичко, което тя може да му предложи, все по-рядко и по-малко слуша традиционното радио.
На второ място, Живко Георгиев поставя социологическите предизвикателства, които са следствие от развитието на прехода в последните 20 години, в резултат на което нашето общество загуби старата си еднородност. Което означава, че „днес всяка медия е изправена пред необходимостта да работи за все по-разнородна публика”. Социологическите проучвания показват, че обществото все повече губи своята еднородност в няколко основни направления:
· ясно изразена социална стратификация, която се основава на все по-различен жизнен стандарт и социално-икономически статус на отделните членове на националната общност;
· растящи генерационни различия, оформянето на няколко поколения - едното от времето, преди прехода, другото - на границата между социализма и демокрацията, третото, което е продукт на новите реалности. Тези три много различни поколения се налага да съжителстват в общо социокултурно и медийно пространство, но те имат различни социални програми, и различно отношение към медиите.
· растящи регионални различия. Социологическите изследвания показват, че „имаме все по-малко основания да говорим за „България”, „българите”, „българското общество” изобщо. Все по-малко е общото между София и варна, от една страна и Северозападна България или Лудогорието, от друга”. По тезата на Живко Георгиев локалните особености стават все по-ясно изразени, а общите национални особености - все по-бледи и абстрактни.
· Растящи различия в стила на живот (лайфстайл). Публиката все повече се сегментира, у нас и в целия свят, по стила на живот и тази сегментация се оказва дори по-значима от социално-демографските и социално-икономическите критерии. Тази тенденция определено генерира различия. В България този процес сега започва, но след няколко години ще стане ясно, че изборът на потребителя - на марки, медии, модели на живот, най-често се определя от споделяните ценности, от начина на живот, или от модела на лайфстайл парадигмата, която всеки избира за себе си.
На трето място, са културните предизвикателства. Българското общество много бързо се превръща в потребителско общество. Масовата култура формира консуматорско поведение, което се наложи през чалгата, телевизионните риалити формати, тв игри, жълтия печат и др. Този триумф на консумативната култура неизбежно упражнява силен натиск върху високата култура, която постоянно бива изтласквана в ъгъла, подценявана и маргинализирана. Медиите, които са направили избор в полза на автентичните културни ценности и некомерсиалното, несъмнено биват заплашени.Поне доколкото маркетинговите стратегии на индустрията минават през необходимостта от големи печалби. Което поражда промотиране и рекламни кампании, много често развиващи се на ръба на добрия вкус.
В медийната среда се открояват няколко основни тенденции:
· свръхпредлагане на вестници, списания, радио и телевизионни програми. Освен тях - сайтове за нови и развлечения и онлайн варианти на традиционни медии. Според Ж.Георгиев, в последните години всеки жител на град с население над 100 000 жители свободно може да избира между 20-30 станции във ФМ диапазона, 70-80 тв канала, достъпни чрез аналогова или цифрова платформа, 30-40 вестника и над 300 списания, всички медийни формати, които интернет предлага. В по- малките градове това медийно разнообразие е по- малко, но със социологически средства там също се улавя ръст на медийното потребление.
· силно конкурентна медийна среда, при която конкуренцията е не само в границите на една определена медия
(между отделните вестници, радио или телевизионни програми), но и между отделните видове медии. А като цяло- между традиционните медии- и медиите, които интернет предлага и сама създава.
· Навлизане на телевизията в запазени програмни територии на радиото. Сутрешните телевизионни блокове пряко конкурират ранният сутрешен праймтайм на радиото. Изследванията сочат, че явлението „слушане на телевизия” сутрин се засилва, което пряко конкурира създадения от радиото модел на медийно потребление. В сутрешните блокови телевизионни предавания се засилват директните връзки със зрителя, което до вчера беше запазена територия главно на радиото. Според Живко Георгиев, изследванията показват, че през последните години времето, отделяно за медийно потребление остава едно и също, но то бързо се преразпределя между пресата, радиото, телевизията и интернет. Какви са основните тенденции в този процес? Пресата, като цяло, губи позиции, особено сериозната преса, но жълтата преса и лайфстайл списанията разширяват територия и читатели. Относителният дял на телевизията в бюджета на времето и личното медийно потребление остава стабилен, най-сериозните загуби са при най-младите 12-35г., макар че засега няма срив по няколко основни причини: потенциалът на кабелизацията все още не е изчерпан, населението бързо застарява и времето, отделяно за телевизия от хората над 60 г. се увеличава, сутрешните тв блокове завзеха територии, които до вчера принадлежаха основно на радиото, расте броят на телевизионните канали, но тяхното разнообразие е привидно
· Пазарният дял на радиото през последните няколко години бележи тенденция на спад. Основните причини са бързото навлизане на интернет в медийното потребление и силният натиск на телевизията върху сутрешния праймтайм.
Радиоповедение
Преди няколко години, социологическите изследвания показваха, че 95,0% от времето, отделяно за слушане на радио се реализира на следните места – у дома и в работата. У дома, в ранните часове на деня, телевизията вече е водеща, а в часовете след работа тя е и си остава лидер в медийното потребление на по-възрастните, както е интернет - при по-младите. В работата, интернет вече е сериозна конкуренция. Което показва, че медийната ситуация съвсем не е толкова благоприятна, колкото беше преди. За радиото, новото пространство е „слушане на радио в автомобил”, което, според изследванията, се усилва. Традиционните радиостанции, оттук насетне, все повече ще разчитат на „слушането на радио в автомобил” поради следните причини:
· бързо разрастване на автомобилния парк, все повече хора в различни възрасти имат свой личен автомобил;
· расте времето, което хората прекарват в личния си автомобил;
· в автомобила, радиото все още няма конкуренция.
Печелившата стратегия е всяко отделно радио да търси лидерските си позиции в двата основни топоси на радиослушането днес - „в колата” и „в работата”, при които то има възможност да разшири и запази своите позиции, благодарение на активната част от населението.
Честота и места на слушане на радио
Проведените през 2010 г. качествени изследвания на медийното потребление чрез три фокус групи и 30 дълбочинни интервюта, показват, че радиото неизменно присъства в медийните асоциации на участниците от различни възрасти, пол, социални и професионални статуси. Но подредбата на медийните предпочитания вече е друга- телевизията и интернет са водещите медийни лидери, радиото и пресата остават по- назад. За разлика от пресата, която все по- малко участва в живота на съвременния човек, радиото засега постоянно участва в неговия житейски ритъм. Но вече по друг начин.
То най-често се схваща като съпътстваща медийна дейност, която се вгражда в житейския ритъм на съвременния човек, допълва разнообразните му дейности, ето защо неговите обичайни места за слушане на радио, вече се подреждат по следния начин: вкъщи, в колата, на работата, много рядко- в заведения и на публични места. Кривата на радиослушането е свързана с основните дейности на житейския ритуал-слушане на музика за разбуждане/ кратки радионовини по време на сутрешния тоалет/ слушане на музика и сервизна информация в колата на път за работа/ слушане на музика по време на работния ден/ слушане на радиостанция вечер, предимно онлайн. Участниците и в двете качествени изследвания схващат радиото като задължителна част от техния медиен свят, който в последните години става по-широк, и донякъде - по-разнообразен.
Интервюта
Жена, кандидат-студентка, 18 г. „Радиото постоянно го слушам. Чрез компютър, телефон, MP3.”
Мъж, кандидат-студент, 19 г. „Радио слушам рядко, но музика слушам през компютър.”
Мъж, кандидат-студент, 20 г. „Слушам радио през компютър или през интернет”
Мъж, театрален работник, 25 г. „Вкъщи повече радио слушам.”
Мъж, инженер, 30 г. „Слушам радио през деня, само като фон.”
Жена, студентка, 21 г. „Радио слушам през цялото време вкъщи. В събота и неделя- радио за физзарядка. Телевизорът е фон.”
Жена, акушерка, 31 г. ”Радиото го слушам в колата и на работата. В делник, сутрин в колата- радио.”
Жена, мениджър, 32 г. „Радио почти не слушам. Понякога само в колата.”
Мъж, рекламист, 35 г. „Много рядко слушам радио.”
Жена, учителка, 35 г. „По-рядко слушам радио. Най-вече интернет.”
Мъж, геймър, 35 г. „Радио слушам, само заради музиката.”
Мъж, инженер, 56 г. „Слушам радио особено сутрин. В работата- никакви медии.”
Мъж, художник, 65 г. „Слушам радио, когато ми омръзне телевизията. Радиото е по- скоро допълнение. Не слушам радио онлайн.”
Начини за слушане на радио
В отделните възрасти и статуси, анкетираните избират различни начини на слушане- най-младите най-често слушат радио онлайн, през компютър, те се интересуват предимно от музикалната част на програмата, която задължително присъства в тяхната почивка. „Радиото е константно, като част от живота” казва една студентка. Отделните радиопрограми обикновено служат за музикален фон към другите човешки дейности. Така радиото достроява цялостното човешко поведение, то не изпълнява самостоятелна роля, а по-скоро е задължителна част от нещо друго. Анкетираните в социално активна възраст между 30-50 г. слушат радио най-вече в колата и на работата, тези в пенсионна възраст и домакините – предимно в къщи и през радиоапарат. По- младите и по- образованите, освен музиката, го предпочитат и заради кратките му новини, възможността да ги проследяват в развитие. По-старите и по-малко образованите схващат радиото предимно като средство за слушане на музика, за отмора и почивка. Най-младите често слушат радио онлайн или през джиесем, те ползват модерните технологии, за да разнообразят начините на радиослушане. За младите е нещо обичайно да слушат радио вечер - през компютър или джиесем, постоянно да търсят хубава музика, която слушат през компютър.
Предпочитани програми и предавания
Възрастта рязко отграничава предпочитанията - най-младите слушат обикновено Z-Rock, City, The Voice, активно работещите посочват, че в работата много често се слушат Радио1 и NRJ Energy, участниците след 45 г. предпочитат Дарик, БГ радио, Фокус, Джаз ФМ, ФМ+, Стар ФМ, Витоша. Участниците след 50 г. - програма Хоризонт на БНР. Музикалните, специализирани формати се слушат най-вече от младежките групи, политематичните формати- предимно от хората след 45г. Качествените изследвания повтарят резултатите от количествените изследвания - на националната радиоаудитория и на отделните регионални радиоаудитории. В редица случаи в радиоповедението водещи са не толкова отделните станции или някои техни предавания, а най-вече музиката, която слушателите търсят - все едно по коя станция ще я чуят. За разлика от телевизията, при която вкусът на зрителя задължително минава през конкретната програма или предаване, при радиото, вкусът минава главно през съдържанието, към което се добавя станцията и отделното предаване. В известен смисъл, радиото се възприема като задължителна част от всекидневието- дори повече от телевизията.
Фокус групи
16 - 24 г.
„Слушам радио в колата. То е част от живота.”
29 - 40 г.
„Слушам радио в колата - радио Витоша, особено Тройка на разсъмване.”
„Слушам радио в колата. БГ радио, Радио 1,N-Joy, Фокус, Star FM. В работата също се слуша радио. Основно Радио 1 и NRJ Energy.”
„Слушам Джаз ФМ, предимно вкъщи на касетофон.”
„Слушам ФМ + и БГ радио през целия ден.”
„Слушам Витоша, City The Voice през интернет.”
„Радио не слушам.”
32 - 75 г.
„Сутрин рано Джаз ФМ, защото имат кратки новини.”
„В работата - задължително Хоризонт.”
„Следя редовно неделните предавания на Хоризонт на БНР- Неделя 150. Слушам и радио К-2.”
„Слушам City и The Voice, в работата Радио 1- като фон.”
Интервюта
Мъж, безработен, 26г. „Радио слушам в колата. Слушам радио онлайн - Z-Rock, Star FM, NRJ Energy.”
Мъж, висшист, 31г. „Радио слушам на работата, повече музикални станции. Слушам най-много Z-Rock.”
Жена, сервитьорка, 35г. „Слушам радио, предимно музикалните радиа - Атлантик, Мелъди.”
Жена, инженер, 40 г. „Слушам радио предимно в кухнята- Хоризонт. Харесвам музикални и фолклорни предавания.”
Мъж, учител, 40 г. „Радио слушам. Дарик, БГ радио Слушам го предимно вечер, рядко през мобилен телефон. В делник пускам радио сутрин- най-вече Дарик. В събота и неделя- пак радиото. Българската музика често отсъства от музикалните радиостанции.”
Мъж, полиграфист, 42г. „Радио слушам вкъщи и най-вече в колата - радио Нова, Алфа, Витоша. На работата също се слуша радио.”
Мъж, техник, 49г. „В делник пускам радиото, сутрин слушам Хоризонт - за новините, след това - Атлантик.”
Мъж, лекар, 50 г. „В делник слушам сутрин радио - новините, времето. Най-вече програма Хоризонт. Това е една много балансирана програма. В събота и неделя започвам почивните дни най-често с радио.”
Не се забелязва особена разлика при радиоповедението между двата пола по отношение на предпочитани радиостанции. Но има известни разлики в тяхното радиоповедение – жените предпочитат да слушат радио вкъщи и в кухнята, мъжете - в колата и в работата. И за двата пола, слушането на радио неизменно е част от нещо друго, то е по- скоро удоволствие/ развлечение/ прибавяне на много музика и малко новини към напрегнатия ден. Слушането на радио в колата бележи възход, то активно участва в медийното всекидневие на модерния човек, вписва се в неговия напрегнат ритъм. По същия начин радиото постоянно участва като музикален фон в работния ден и така разширява неговата медийна територия. Малцина участници отбелязват, че слушат радио и в почивните дни. Повечето търсят отдих сред природата, и обикновено не свързват своята почивка с медиите, макар в делничните дни активно да общуват с тях.
Колата, къщата и работата са основните ниши, в които радиото естествено се вписва, но тенденцията е то да разделя вниманието на младите, активни потребители между себе си - и интернет, която постепенно завзема все по-голяма част от свободното време на човека. Слушането на радио се схваща повече като интимно занимание (вкъщи, през компютър или мобилен телефон), отколкото като публично занимание (в работата, често обозначавано „по принуда”). Съвременният човек, без значение възраст, пол, образование, социален или професионален статус, малко и рядко слуша радио на публични места - в заведения, на улицата. За него радиокомуникацията е нещо съкровено, интимно, свързано само с неговата личност.
Радиото се цени от слушателите най-вече за новините се, които са бързи, точни и кратки, както и за времето и сервизната информация, която поднася. Повечето анкетирани изрично отбелязват, че слушат радио най-вече заради музиката и спорта.
Няколко радиостанция са водещи и се възприемат основно чрез свои известни предавания - програмата Хоризонт на БНР - чрез Неделя 150, радио Витоша - чрез Тройка на разсъмване, които са наложили се брандове на тези програми. Но като цяло слушането на радио основно е заради музиката, то минава „през” нейното съдържание, без значение в коя станция и предаване то се разполага. Повечето участници не правят особени разлики между отделните програми, те с лекота сменят честотите, търсейки музиката, която харесват. Някои споделят, че радиото е предпочитана медия за тях, заради кратките новини, които им казват най-важното, което им пести времето.
Радиопотребление
Повечето участници смятат, че има промяна в цялостното им медийно потребление, която е най-вече в две посоки - те доста по-малко се четат и купуват вестници, и много повече общуват с интернет, от която всеки си набавя нещата, които са му нужни. Мрежата е интегрална медийна платформа, която позволява на съвременния потребител да общува с традиционни и нови медии, да чете онлайн вестници, да слуша радио и гледа телевизия. Фокус групите и интервютата показват, че пресата е изгубила старата си медийна репутация, поради навлизането на технологическите новости, ускоряването на социалния живот, напрегнатият делник, оптимизирането на медийния бюджет и новата икономика на свободното време. И не на последно място- разочарование от падането на качеството на самите вестници, което също е важна причини за падането на тиражите им.
Жена, историк, 48 г. „Списания почти не купувам, чета вестници онлайн, отдавна не купувам вестници на хартия.”
Жена, пенсионерка, 59 г. „Вестници почти не чета, натоварват ме психически. Чета в.Седем, ако искам да науча нещо различно. Вестниците са много еднопланови, опитваш се да разбереш как те лъжат и откъде...”
Мъж, безработен, 24 г. „Не чета вестници, те никога не са били мой приоритет, не влизат в моя динамичен стереотип.”
Мъж, инженер, 30 г. „Чета вестници веднъж седмично.”
Жена, инженер, 40 г. „Вече не си купувам всекидневници, които преди това си купувах, изцяло ги заместих с интернет.”
Мъж, полиграфист, 42 г. „Преминал съм през най-големия бум на вестниците. Тиражите паднаха, определено не чета вестници, само ги прелиствам и прочитам заглавията.”
Радиото е пощадено от толкова крайни оценки, да се слуша радио се приема за нещо нормално, то постоянно участва в медийното потребление на човека, без да регистрира резки падове. Промяната на медийното потребление, се свързва главно с промяна на начините, местата и средствата за радиослушане, които стават технически по- съвършени, нови и различни. Но и с появата на нови радиопрограми, което разширява радиослушането и създава възможности за по-голям медиен избор.
Телевизионно поведение
Честота и места на гледане на телевизия
Телевизията е много силна медия, всички анкетирани, без изключение, я гледат. Фокус групите и дълбочинните интервюта показват, че има промяна в честотата на телевизионното гледане, но и в традиционните телевизионни топоси. Тази промяна е в две посоки:
· промяна на часовите пояси на телевизионното гледане;
· разширяване на местата и начините за гледане на телевизия;
Гледането на телевизия сутрин вече е много активно, доскоро това беше най-вече гледането вечер. Сутрешните блокове се гледат от повечето участници - предимно бТВ, БНТ, по-малко сутрешният блок на Нова телевизия. Промяната на модела на телевизионно гледане стабилизира телевизионният ритуал, той вече се обвързва със сутрешния ритъм - тоалетът/закуската/подготовката за работа/ - една територия, която доскоро бе запазена главно за радиото. Повечето участници споделят, че радио слушат най-вече в колата, но телевизия гледат сутрин преди да тръгнат на работа. Или телевизията е първата медия на прага на деня, с нея човек влиза в всекидневния си ритъм, осмисля битието си. Телевизионното гледане има две основни оси- новините и филмите. Участниците споделят, че се стараят да гледат новините поне на две програми, за да се чувстват добре информирани. Днес най-младите често гледат любимите си телевизионни предавания през интернет, те ги изтеглят от сайтовете на телевизионните програми.
Доста от анкетираните споделят, че телевизорът е постоянно включен, и те приемат програмата като необходим фон, своеобразно оцветяване с образи и звуци на домашното всекидневие. Постоянно включеният телевизор задоволява психологическата потребност на човека от присъствие и общуване, нуждата от информация и развлечения.
Главният конкурент на телевизията е вече интернет, който заема най-голям дял от свободното време на човека, и му дава възможност за разнообразни дейности и услуги. Фоновото присъствие на телевизията се засилва, най-вече под влиянието на мрежата, която е предпочитана медийна платформа от почти всички участници. Телевизорът се приема като добавка към работата пред компютъра, през интернет се търсят конкретни предавания и програми, които интересуват съвременния човек. Той сам, чрез възможностите на мрежата, прави медийната си програма, променя я, в зависимост от своите интереси.
Участниците акцентират върху силното психологическо присъствие на телевизията- от една страна тя те социализира, защото е част от семейството, от друга- е задължителен фон за вечерята, своеобразен източник на медийна реч. В границите на тези диаметрално противоположни твърдения се разгръща нейното приемане и осмисляне от анкетираните. Повечето заявяват, че гледат телевизия между 2-4 часа дневно, че имат най-малко по два телевизора вкъщи, че телевизията за тях е източник главно на новини и развлечения. Телевизионното развлечение най-често се дефинира чрез филмите, сериалите, спортните предавания. Единствената шоупрограма, която се отбелязва от мнозина участници е Шоуто на Слави, но то събира както положителни, така и някои отрицателни оценки.
Повечето участници едновременно имат кабелна и цифрова телевизия, част от тях обаче са се отказали от кабелната телевизия- най-вече по финансови причини. Изтъква се и друга, съдържателна причина- качеството на българските телевизионни програми, излъчвани чрез кабел, е много ниско, то не представлява особена конкуренция на големите национални програми. Мотивите на доста участници да поддържат кабелна телевизия са свързани с някои чужди програми като Discovery, National Geographic, History, които имат високо качество, ето защо са много гледани.
Фокус групи
16 - 24 г. „Не ме интересува телевизията, без значение е за мен. Имам нужда от повече информация. Смятам да се откажа да гледам телевизия изобщо.”
29 - 40 г.„Телевизията я приемам само за фон на вечерята-нито от сайтовете, нито от телевизията приемам информацията като чиста монета. Информация си набавям главно от интернет. Там чета това, което ме интересува.”
29 - 40 г. „На телевизията повече може да се вярва, отколкото на вестниците. Образът предизвиква повече доверие. БНТ най-малко манипулира, другите телевизии гонят сензацията. Вестниците съзнателно търсят сензации и пикантерии”.
32 - 75 г. „Не вярвам нито на вестниците, нито на телевизията. Просто ги разглеждам като информация.”
Интервюта
Жена, студентка, 21 г. „Телевизията те социализира по някакъв начин, тя е част от семейството. Тя е начин на семейно общуване. Не се говори само за всекидневните проблеми. Обогатява комуникацията.”
Жена, студентка, 21 г. „Вечер гледам телевизионните новини като фон за вечерята. Гледам и сутрешните блокове, най-вече прогнозата за времето. За мен телевизията е фон, задължителен източник на медийна реч.”
Жена, кандидат-студентка, 18 г. „Телевизията е основната медия днес. Компютър или телевизор са основните медийни средства.”
Мъж, висшист, работещ, 35 г. „Телевизията е най-вече за забавление и разтоварване. Не е кой знае какъв източник на информация. За мен интернет я превъзхожда с новини в реално време. Радиото също дава новини на живо.”
Мъж, полиграфист, 42 г. „Преди гледах повече телевизия, сега изпитвам отегчение - едно и също, едни и същи глупости. Филмовите канали ми харесват повече, по нови филми, по-интересно съдържание. Вървим много години назад от другите. Купуваме стари неща и турски сериали.”
Начини за гледане на телевизия
Съвременният телевизионен потребител остава верен предимно на традиционния начин на гледане на телевизия - през телевизор, вкъщи, като необходим фон за всички останали семейни дейности. Най-младите гледат телевизионни предавания през компютър, онлайн или през мобилен телефон, но те схващат телевизията само като добавка към заниманията им в интернет, които имат централно място и отнемат основната част от свободното им време. Но дори и в тази група, гледането на телевизия традиционно през телевизор остава водещо, защото тя се схваща не просто като фон на вечерята, но като своего рода семейна маса, посредник за общуване на семейството, за създаване на уют и социална комуникация между отделните му членове.
Мъж, кандидат-студент, 19 г. „Телевизорът обикновено е включен до мен, докато съм на компютъра. Той е по- скоро фон.”
Мъж, инженер, безработен, 47 г. „Телевизия гледам през деня набързо, ТВ Европа - за новините, прехвърлям сутрешните канали. Вечер- риалити шоута, филми. Гледам телевизия през интернет.”
Предпочитани програми и предавания
Повечето участници споделят, че гледат най-вече bTV, БНТ и накрая - Нова телевизия. Програмната територия на техния телевизионен интерес включва още ефирните Про. БГ ( днес bTV Action ), ВВТ, ТВ7. А също и много популярните и качествени програми като Discovery, National Geographic, History, които им дават възможност да разширят и обогатят своите знания в определени области.
Двете национални търговски телевизии са ясно брандирани - едната положително - чрез Шоуто на Слави, другата отрицателно - чрез Биг Брадър. И ако оценките за Шоуто на Слави са противоречиви, както положителни, така и не съвсем, то оценките за Биг Брадър всеобщо са много отрицателни. Именно този риалити формат, за жалост изпълнява функцията на негативен бранд на Нова телевизия, но е основна причина тя да изгуби професионалната си репутация. Участниците споделят, че след това предаване, повече не гледат тази медия, защото не й вярват. Този зрителски протест е закономерен, той е протест срещу прекомерното комерсиализиране на националната търговска програма, всеобщото й подчиняване на правилата и законите на печалбата. Което коренно променя водещите й цели и послания към зрителите. Зрителите биват разглеждани и атакувани чрез многобройните риалити формати, предимно като обикновени консуматори, а не като граждани на обществото. Биг Брадър, Биг Брадър фемили, Цената на истината, може би донасят нужните приходи, но съсипват имиджа на медията, което довежда до отлив на зрителите, и в дългосрочен план няма да й донесе печалба.
При Шоуто на Слави, ситуацията е по- различна. То все още е успешна марка за bTV, макар, че доста участници споделят, че шоуто вече е изчерпано. Очакванията са bTV да предложи нов бранд, нова телевизионна марка, друго предаване, което да събуди зрителският интерес. bTV се схваща и чрез Сеизмограф на Светла Петрова, Новините също се гледат, но те не допринасят особено за нейния имидж. Повече допринасят Нека говорят с Росен Петров, Комиците и Господари на ефира, които са успешни брандове на тази програма.
Ситуацията в БНТ е донякъде обезпокояваща - публицистичното предаване, което участниците споменават е Открито на Валя Ахчиева, то се оценява като стойностно, изразява се учудване за неподходящото му програмиране в толкова късен час. По света и у нас е водещото новинарско предаване, което брандира националната обществена телевизия, то се явява нейна запазена марка. Същевременно медийните потребители изразяват ласкави оценки за БНТ1,най-вече заради отсъствието на подчертано комерсиалните, риалити формати, факт, който прави програмата й приемлива.
Фокус групи
29 - 40 г. „Биг Брадър фемили - такова безумие и пародия в живота си не съм гледала. На 24 май и 2 юни - турски сериали. По БНТ - новини на турски... Нова телевизия е време да я прекръстят на Туркиш телевизия...”
29 - 40 г. „Не вярвам, че цифровата телевизия ще промени нещо съществено. Биг Брадър за събуждане и заспиване. Ние сме страна на Златките.”
32 - 75 г. „Влиянието на телевизията върху нашия живот е пагубно. Биг Брадър. Готови са на всичко за пари. Телевизиите са безлични, културните новини просто не стигат до тях. Масовият вкус надделява, за жалост.” „Шоуто на Слави е напълно изчерпано, шоуто на Иван и Андрей е стандартно, „Сеизмограф” понякога е добро, понякога не.”
32 - 75 г. „Едно е да вярваш на телевизионните новини, друго е да вярваш на цялата програма. Азис го няма по БНТ, затова я гледам.”
32 - 75 г.„Имам здрав скептицизъм към телевизионните новини. Истината е по средата. Винаги има повече от една истина.”
32 - 75 г. „Телевизиите чрез риалити форматите търсят да си повишават рейтинга. Комерсиалното е водещо.”
32 - 75 г. „Гледам новините на CNN, българските телевизионни новини не са обективни. Информацията в тях се изкривява. Въобще интернет днес е надеждният начин за информация.”
Интервюта
Жена, студентка, 21 г. „Страхотно ме дразни Биг Брадър. След Биг Брадър фемили тотално вече не гледам Нова телевизия. Малките деца подражават на тези тв формати. Мислех, че българите сме интелигентни хора, но простотията надделява. Ако аз съм родител, първото предаване, което ще забраня да гледа моето дете е Биг Брадър.”
Мъж, кандидат-студент, 19 г. „Гледам bTV, Фокс Лайф, Discovery, Евроспорт. Гледам телевизия в мрежата, там има телевизионни канали, които вървят в реално време.”
Мъж, кандидат-студент, 20 г. „Днес по-малко гледам телевизия, сега повече съм на компютъра. Вечер гледам новините, Discovery, National Geographic, History. Компютърът ми дава повече възможности. Сам си правя програмата - мога да слушам музика, да гледам филм. Дава ми свобода и право на избор.”
Мъж, висшист, работещ, 31 г. „Вкъщи гледам телевизия колкото за фон, да хвана новините. Вестници рядко си купувам, списания- само по време на отпуск. Преди се интересувах повече от политически предавания по телевизията, сега търся нещо по-забавно. Имам чувството, че този сериал съм го гледал. Преди гледах повече bTV и Нова телевизия, но след простотии като Биг Брадър, вече не ги гледам. По bTV гледам Комиците, Аламинут, сериали. Не ползвам нови алтернативни форми за гледане на телевизия. Основното й предимство са филмите, телевизионните новини отдавна не са предимство. Бързината на новините е в интернет и радиото.”
Телевизионно потребление
Телевизионното потребление се характеризира с няколко основни оси: на първо място са новините, следвани от филмите и сериалите, спортните и забавно-развлекателните предавания. Телевизия активно се потребява сутрин (сутрешните блокове) и вечер (новините, филмите). Гледането на телевизия вече не е основно занимание, то е част от разнообразните дейности, които човек върши във всекидневието си - сутрешният тоалет/ закуската/ пиенето на кафе/ вечерята/ работата на компютъра/сърфирането в мрежата – все неща, които съпътстват телевизионното гледане.
Новото е, че те не са допълнение към телевизията, а обратното - телевизията е допълнение към тях, тя се възприема като фон, за редица участници гледането на телевизия не е от особено значение, поради една основна причина - интернет. Появата и развитието на мрежата тотално размества медийната пирамида, коренно променя медийната активност на модерния човек. Днес мрежата е не само цифрова медийна платформа, тя е некоронованата медийна кралица, която все повече обсебва времето ни, интересите ни, желанията и дейностите, с които изпълваме деня си.
Новото е, че те не са допълнение към телевизията, а обратното - телевизията е допълнение към тях, тя се възприема като фон, за редица участници гледането на телевизия не е от особено значение, поради една основна причина - интернет. Появата и развитието на мрежата тотално размества медийната пирамида, коренно променя медийната активност на модерния човек. Днес мрежата е не само цифрова медийна платформа, тя е некоронованата медийна кралица, която все повече обсебва времето ни, интересите ни, желанията и дейностите, с които изпълваме деня си.
Модерният човек е активен потребител на телевизионна култура, но той е много критичен, има възможност да избира, преценява и отхвърля отделни програми и предавания, които не отговарят на неговите ценности, вкус, динамичен стереотип. Големите национални телевизии засега са без конкуренция в неговия избор, но старата безкритичност от времето на монологичния медиен дискурс, когато имаше само една телевизия, само едно радио, а конкуренцията беше непозната дума, отдавна е захвърлена в килера на медийните спомени.
Телевизионното потребление, дори под натиска на интернет, остава много активно, по няколко часа на ден, във всеки дом има по няколко телевизора, компютри, радиоприемници. Въобще- технологичните неща, които осмислят живота ни. Но съвременният човек сляпо не се доверява на телевизията, твърде често я схваща като манипулативна, не приема нейната медийна истина за чиста монета. Потребителят е раздвоен - без телевизия засега не може, но в бъдещето му се провижда една телевизия, основно експонирана в мрежата, при която той сам подрежда програмата си, съобразно своя вкус и интереси. Някои от технологичните новости, свързани с телевизията, у нас закъсняват - повечето анкетирани само са чували за пей пер вю и видео по заявка, но малцина знаят за какво точно става дума, а единици от тях са пробвали тези нови технологични услуги. Медийното потребление има пред себе си хоризонт за разширение и развитие, който е свързан с две оси- интернет и цифровата телевизия.
Фокус групи
32 - 75 г. „Имаме три телевизора в къщи. Кучето още е без телевизор...”
32 - 75 г. „Преди 20 г. всичко беше ясно, сега живеем в медийна джунгла. Всяка медия приемам с резерви. Много сме лъгани. Всичко приемаме с доза съмнение, затова общувам с много източници, сравнявам, преценявам.”
Интервюта
Жена, студентка, 21 г. „Около 2 часа гледам телевизия през цялата седмица. Всъщност гледам я между другото, върша си и друга работа.”
Мъж, безработен, 26 г. „Вестници чета много рядко, предимно жълти. Не си купувам вестници. Чета новините в интернет, а също- през социалните мрежи. По телевизията рядко гледам новини, повече филми. Гледам bTV, Нова, Фокс Лайф, bTV Comedy. Гледам телевизия около 2-3 часа.”
Жена, безработна, 29 г. „Днес ползваме повече интернет, по- малко вестници и списания, повечето вестници имат и онлайн издания. Не гледам телевизия през интернет. Гледам женски предавания, неангажиращи, новините са много натоварващи. Обичам телевизията да ми е забавна, да не ме натоварва.”
Мъж, инженер, 30 г. „Телевизия гледам малко вечер, около половин час, вестници чета веднъж седмично. Не си купувам вестници. През деня слушам радио, за фон. Сега ползвам най-вече интернет. Гледам малко телевизионни новини, понякога Шоуто на Слави. Не ползвам алтернативни форми на гледане на телевизия. Не ползвам пей пер вю и видео по заявка. Мога да живея и без телевизия, не е нещо, без което не мога. Интернет ми е нужна много повече. Тя дава поле за лична изява, следя различни блогове. Винаги можеш да намериш това, което те интересува. Вестници чета рядко- на хартия и онлайн.”
Жена, собственик на детски клуб, 30 г. „Почти нямам време за телевизия. За мен тя основно е информация и разтоварване. Обичаме филми, но си ги сваляме от интернет. Имахме кабелна телевизия, но я спряхме, защото нямаме нужда. Гледаме Нова телевизия, bTV, bTV Comedy, Шоуто на Слави. Кабелната телевизия въобще не ни липсва, националните програми са напълно достатъчни. Имаме 2 телевизора, но единия почти не го ползваме. Ако нещо ме интересува, мога директно да го гледам в мрежата.”
Жена, акушерка, 31 г. „Около 4 часа гледам телевизия дневно, най-вече като фон. Не гледам телевизия през интернет, нито слушам музика.”
Жена, мениджър, уебпрограмиране, 32 г. „Гледам сутрешният блок на Нова телевизия, много ги сменям. След напускането на Милен Цветков, сутрешният блок на Нова не е интересен. Чета „Уикенд” в края на седмицата, „Капитал”, „168 часа”.за мен основната промяна в медийното ми поведение е, че започнах да свалям съдържание от мрежата. Имам 3 телевизора, плюс кабелна телевизия, не гледам телевизия през интернет. Телевизията основно ми дава развлечение и информация. Намирам телевизията за непрофесионална- нещата, които са изтекли в нета, след 5 дена ги дават по телевизията. Телевизионните новини не са обективни, тв водещите не са професионални. Едва ли ще се откажа от кабелната телевизия, след въвеждането на цифровата - най-вече заради програми като Дискавъри, Нешънъл Джиографик.”
Жена, сервитьорка, 35 г. „Имаме три телевизора вкъщи, но телевизията е манипулативна, отвлича вниманието на зрителите с ненужна информация. Преекспонират се не особено значими събития, за да им се отвлече вниманието от нещо важно.”
Жена, учителка, 35 г. „Гледам доста телевизия, по няколко часа дневно, но телевизорът работи като фон - и сутрин и вечер. Имам един телевизор, преса почти не чета, най-вече - интернет. Там намирам всичко, което ми е нужно. Гледам най-вече БНТ1,bTV, Нова, Диемите, руските канали. Телевизията е просто за разтоварване. Съдържанието й куца, езиковата култура на водещите - също. Има много пошлост.”
Мъж, висшист, работещ, 35 г. „Понякога гледам сутрешните блокове, вечер гледам новините на bTV и Нова, ако има хубав филм и спорт. Риалити шоута не гледам. По- рано имах навика да чета пресата, но много се разочаровах от българските вестници. Много рядко слушам радио. Гледам 3-4 часа дневно телевизия. Гледам по- малко от преди, защото малко са предаванията, които са ми интересни. Не искам да си губя времето с гледане на телевизия.”
Мъж, геймър, 35 г. „От телевизионните канали гледам Дискавъри и музикалните канали. Българските тв канали ги избягвам, не ми харесват новините, потресаващо тъпи предавания. Редовно си купувам Труд и 24 часа. Интернет е основното ми занимание, проверявам си пощата, свалям си музика. В колата слушам радио- Fresh, Витоша, ФМ+, NRJ. Не гледам Шоуто на Слави, нито Шоуто на Иван и Андрей. Гледам телевизия през интернет, но напоследък намразих телевизията. Но и от социалните мрежи съм разочарован - Фейсбук и Туитър ме дразнят.”
Жена, инженер, 40 г. „Средно гледам 2-3 часа телевизия. Основно сутрешните блокове на националните телевизии. Сутрин слушам и програма Хоризонт. Вечер следя сериали. Гледам Шоуто на Слави. В почивните дни избирам предавания като Търси се и Нека говорят с Росен Петров. Пресата остана много назад. Вече не си купувам всекидневници, които преди това си купувах, заместила съм ги с интернет.”
Жена, инженер, 40 г. „Основните недостатъци на телевизията е това непрекъснато повтаряне на едни и същи филми и сериали по различни канали. Трябва да има по- малко агресивни филми по телевизията. Искам по-малко телевизионни канали, но с по-добро качество.”
Мъж, учител, 40 г. „Радио слушам - Дарик, БГ радио. Българската музика често липсва от нашите радиостанции. Най-много вярвам на bTV, поне засега.Също на БНТ1,Труд е по-обективен от 24 часа. Следя разследващата журналистика-Открито на Валя Ахчиева. Конфликти на Маргарита Михнева. Имам 2 телевизора, нямам кабелна телевизия. Гледам Шоуто на Слави. Гледал съм телевизия и през интернет, но рядко. Преди четях повече вестници, сега - много по-рядко, по финансови причини.”
Жена, управител на фирма, 44 г. „Телевизията ми харесва с образа си. У нас телевизорът работи нон стоп, като фон. Гледам БНТ1,главно Вкусно на Ути, от bTV - детския коментар, сериалите, Нека говорят с Росен Петров, Море от любов. Харесвам много Господари на ефира. А в Нова- на Четири очи. Средно гледам 4-5 часа дневно. Имам 1 телевизор, кабелна телевизия нямам. Телевизията за мен е информация и развлечение. Дразнят ме най-вече телевизионните реклами. Чета вестници и списания - „Телеграф”, „24 часа”, „Журнал за жената” Относно новите форми - не гледам телевизия онлайн, нито слушам радио, не ползвам пей пер вю, нито електронно банкиране.”
Мъж, инженер, безработен, 47 г. „Основно общувам с радио и телевизия, по-малко с вестници, техният пик отмина. в колата слушам радио, музика, харесвам кратките новинарски емисии. След това слушам радио Мелъди, N-Joy, Витоша. Слушам радио и през интернет. Рядко преглеждам вестници. Интернет завладя огромна част от пространството, дори голяма част от телевизиите. Нямам кабелна телевизия, излишна ми е. Пей пер вю, видео по заявка? Не съм чувал, не съм ползвал.”
Жена, историк, 49 г. „Вкъщи имаме 2 телевизора, плюс кабелна и цифрова телевизия, гледам около 2-3 часа на ден, всички сутрешни блокове, защото ми дават представа за информационния поток. Вечер – пак телевизия, филми, но между другото. Списания почти не купувам. Вестници чета онлайн, не купувам вестници на хартия. Не гледам телевизия през интернет.”
Жена, безработна, 49 г. „Имам кабелна телевизия, сутрин рано гледам новините на ТВ Европа. Гледам най-вече bTV, БНТ1,ТВ 1000,Диема, Фокс лайф. Заради Биг Брадър вече не гледам Нова телевизия. А заради Димитър Цонев- почти не гледам и БНТ1. Вечер завършвам деня с телевизия. Търся най-вече филми, актуални предавания, размисли и страсти, а животът си върви. Телевизията работи най-вече като фон, профилактично. Поддържа си формата, за да не я загуби. Много рядко купувам преса. Вече не чувам някой да се абонира за вестник или списание. Имам 3 телевизора, около 4 часа гледам дневно. Ако ме интересува определено предаване го гледам в мрежата. Но много рядко гледам телевизия или слушам радио през мрежата. Чета вестници онлайн. Новите неща- електронен подпис, електронно банкиране, електронно пазаруване не ги ползвам . Пей пер вю, видео по заявка - също.”
Жена, детска учителка, 54 г. „Гледам телевизия и през деня и вечер. Сутрешните блокове, превключвам ги всичките - бТВ, Нова, БНТ” За филми - Холмарк. Рядко си купувам вестници. Имаме три телевизора плюс кабелна телевизия, не гледам телевизия през интернет.”
Мъж, инженер, 56 г. „Телевизията у нас работи като фон. Успоредно с интернет. Имаме 2 телевизора плюс кабелна телевизия. Гледам bTV, спортните канали, Диема, Про. БГ, Нова телевизия, БНТ1. Не гледам телевизия онлайн. Телевизията е информация и развлечение. Има хубави и лоши предавания, но посредствените са повече. Гледам Шоуто на Слави.”
Жена, пенсионерка, 59 г. „Пораснала съм с радио и телевизия, гледам телевизия 2-3 часа дневно, имам 2 телевизора. Най-вече бТВ, Нова телевизия, БНТ, Про. БГ, ВВТ. С възрастта гледам повече телевизия, отколкото когато бях млада. Преса не чета. Гледам сутрин телевизия през цялата седмица. Харесвам Милен Цветков и Лора Крумова. БНТ е по- сериозна, но има много натоварваща информация. Основно гледам новините, филмите, някои спортни предавания. От 5-6 г. нямам кабелна телевизия, тв програмите са много, но са слаби.”
Жена, пенсионерка, 60 г. „Не обичам да гледам телевизия, оставям я за фон. Вечер телевизорът просто си говори сам. Имам 2 телевизора, събират ми се 2-3 часа гледане на телевизия, но нямам потребност от нея. Телевизионната реклама много ме дразни, яд ме е на телевизията, защото си губя времето. Вече не чета вестници, рядко списания, по- рано четях цялата преса. Не чета вестници през интернет. Ползвам само ефирна телевизия, ако съм изпуснала някое телевизионно предаване го гледам през интернет. Повече гледам бТВ и БНТ, Нова телевизия, освен На кафе с Гала, въобще не гледам след Биг Брадър.”
Жена, пенсионерка, 60 г. „Какво ми дава телевизията ? Някой говори в стаята. Дори повече ме натоварва. Полза никаква. Тя ми губи времето.”
Мъж, художник, 65 г. „Телевизията е най-достъпна, тя е по-впечатляваща. Борави с образи и звуци. Сутрин пускам отвреме навреме телевизора, но като фон. Гледам всички ефирни телевизии. bTV - най-вече Шоуто на Слави. Напоследък го избугвам, заради последните конкурси, които правиха. Гледам и bTV Comedy, нямам кабелна телевизия, имаме 1 телевизор. Почти не чета вестници. Беше време, когато следях и си подбирах интересни статии, напоследък вестниците не предлагат нищо. Не ползвам алтернативни форми за тв гледане. Не слушам радио онлайн.”
Телевизия и интернет
Ако има действителна заплаха пред телевизията, тя идва най-вече от интернет, която преразпределя в своя полза голяма част от свободното време на съвременния потребител. Давайки му възможност да общува и намира всичко, което му е нужно. В този смисъл алтернативата на традиционната телевизия е телевизията онлайн, пей пер вю, видеото по заявка. Или всички модерни технологични форми, които гарантират по-дълъг живот на телевизията изобщо, осигуряват й зрители, като променят основния й телевизионен топос. В границите на новата медийна джунгла, интернет е като наркотик, участниците я определят като нов медиен избор, нова медийна възможност, която традиционната телевизия не може да им предложи. Това, което близкото бъдеще ще предложи, е съжителството без брак - телевизията и мрежата ще стават все по-близки, разликите между тях ще намаляват, докато изчезнат напълно.
Фокус групи
16 - 24 г. „Интернет е като наркотик, за всичко ползвам мрежата.”
16 - 24 г. „Интернет новините са многовариантни, не ти се предлага само една гледна точка към тях.”
29 - 40 г. „Интернет е нова възможност. Има огромен медиен избор. В мрежата има неща, които ги няма по телевизиите. Форумите са много интересни, това не е извадката на обществото, но понякога има интересни мнения.”
32 - 75 г. „Ние не сме родени с интернет, децата сега с него започват.”
Интервюта
Жена, собственик на детски клуб, 30 г. „Интернет ми е най-удобна, защото ми пести време. Иначе я ползвам за всичко- социални мрежи, блогове, сайтове, V-box, сваляне на филми. Не чета преса онлайн, по-скоро чрез Гугъл търся информация.”
Жена, учителка, 35 г. „Интернет е по-добър и по-обширен източник на информация от телевизията. Тук сам можеш да избереш какво искаш да видиш, да изтеглиш филм. Дава повече възможности. Използвам го за работа, за връзки с приятели, за четене, теглене на филми. И най-вече- за информация.”
Мъж, лекар, 50 г. „Интернет ще измести телевизията, особено, ако качеството на телевизията онлайн е добро, защо не? Вероятно ако стане, ще се откажа от кабелна телевизия. Ползвам интернет сутрин и вечер за електронна поща, база данни, електронна библиотека за научни списания, книги. Вестници вече не купувам, нямам нужда. Форумите в мрежата са много агресивни, но това е бъдещето. Социалните мрежи се използват главно от безработни и прекалено освободени.”
Мъж, художник, 65 г. „Интернет е неуправляемо медийно пространство.· Там може да се намери практически всичко, но човек може да попадне и на големи измами. Мрежата е електронна джунгла, но същевременно е трудно да се вярва на казионната информация.”
Цифрова телевизия
Въвеждането на цифровата телевизия наистина предизвиква раздвоение: участниците в едно и също време вярват и не вярват докрай в нейните възможности. По- точно- те са убедени в нейните предимства, свързани с по- доброто качество на образа и звука, повечето канали, повече безплатни програми, отложено гледане, контрол върху избора и редица други услуги. Но същевременно не са убедени, че у нас се провежда нужната държавна политика, което ще направи нейното въвеждане възможно. Има силно изразен скептицизъм по отношение на механизмите и начините този процес да се случи, и как държавните органи ще се справят с толкова трудна и отговорна задача.
Фокус групи
29 - 40 г. „Аз съм за цифровизацията. Трябва да се развиваме. Да сме в крак с времето. Тя има по-качествен сигнал и нейното въвеждане ще донесе по-голямо удобство на зрителя.”
29 - 40 г. „Цифровата телевизия ще се наложи, но въпросът е това да става безболезнено.”
29 - 40 г. „Цифровата телевизия е възможност за много информация. Колкото повече е тя, толкова по-информиран ставаш.”
29 - 40 г. „Като съдя от хаоса при смяната на личните документи, смятам, че ще бъде същия хаос и при въвеждането на цифровата телевизия.”
16 - 24 г. „За какво ни е цифрова телевизия, след като имаме интернет?”
29 - 40 г. „Всяко ново нещо е за удобство на човека, но съм скептик как ще се случи у нас.”
29 - 40 г. „Цифровата телевизия? Всяко чудо за три дни. Не очаквам по-голямо разнообразие. По- доброто качество на звука и картината ще е плюс, но за кратко”
29 - 40 г. „Дано не въведат цифровата телевизия. Държавата просто блокира. Дали има нещо нормално у нас?”
29 - 40 г. „Не вярвам в цифровата телевизия, не мисля, че у нас ще се случи.”
29 - 40 г. „Самото качество на телевизиите ще се промени с навлизането на цифровия сигнал, ще има по-голяма конкуренция. Но повечето хора не вярват, че това ще се случи у нас.”
29 - 40 г. „Ако при цифровизацията ми се наложи да си купя нов телевизор, може би ще се откажа, ще си набавям всичко през моя лаптоп.”
32 - 75 г. „Телевизионните програми ще си останат същите, след въвеждането на цифровата телевизия.”
32 - 75 г. „Цифровата телевизия е важна за хората, извън столицата. Тук в София има много кабелни оператори. Тя е важна за хората, които много гледат телевизия, а не за тези, за които телевизията е просто някакъв фон.”
32 - 75 г. „Толкова много медии не са нужни. Човешките възможности имат ограничен капацитет.”
Интервюта
Жена, кандидат-студентка, 18 г. „Цифровата телевизия изглежда добра идея. Но дори не знам дали кабелната телевизия ще стане цифрова.”
Жена, учителка, 35 г. „Цифровата телевизия е по-добра услуга, тя има повече предимства. Да се купуват цифрови приставки не изглежда добра идея, но разумната цена за тях трябва да е около 30-40лв. По-добре е нов телевизор, който да е пригоден за цифровия сигнал. При всички случаи ще се възползвам от цифровата телевизия.”
Мъж, геймър, 35 г. „Цифровата телевизия е по-съвършена технология, с много екстра. Не всеки може да си го позволи. Но сме закъснели, трябваше това да стане преди 10 г. Няма държавна политика по този въпрос. Трябва да се мисли за всички хора”.
Във всички възрасти, социални и професионални статуси, основното притеснение е свързано най-вече с приставките, с лошото финансово положение, особено на пенсионерите, които едва ли ще съумеят да си купят приставки за своите телевизори, за да могат да приемат цифрова телевизия. Има ясно дефинирано социално отношение към старите, болните, бедните, хората със специфични възможности, за които държавата трябва да се погрижи, като им достави безплатно нужните приставки. С днешна дата, разумната цена на приставките се търси от 10 до 100лв., най-много в диапазона от 10-50 лв., като се взема предвид, че тя ще се купува еднократно.
Фокус групи
16 - 24 г. „Не мисля, че за потребителя цифровата телевизия е някакъв плюс-Това е политика на операторите, на доставчиците, но потребителят какво го интересува това?”
16 - 24 г. „Знам, че с въвеждането на цифровата телевизия, скоро всички телевизионни канали ще станат цифрови. Ще има повече канали и ще отпаднат ефирните канали.”
16 - 24 г. „Добре е за хората с увреждания да имат повече възможности чрез цифровата телевизия.”
16 - 24 г. „Цифровата телевизия сигурно ще даде отражение върху съдържанието на телевизионните програми.”
16 - 24 г. „Цифровата телевизия е по-добра от аналоговата, плюсовете са повече.”
Участниците ясно дефинират още един проблем - те са убедени, че е нужен преходен период, на едновременно излъчване на програмите аналогово и цифрово, който трябва да е дълъг от няколко месеца до една година. Което напълно отговаря на официалната държавна политика по този проблем.
Фокус групи
16 - 24 г. „Да има дълъг преходен период, възрастните хора няма да имат пари, за да си купят приставка. Трябва да има компромиси и по-дълъг преходен период, който да е поне една година.”
Много ясно се поставя въпроса и за нуждата от информационна кампания, която да представи пред обществото предимствата на цифровата телевизия, как тя ще подобри качеството на живота на човека, ще му даде повече възможности. Повечето анкетирани знаят твърде малко за цифровата телевизия, спорадично чути отделни неща от медиите, единици имат по-ясна представа какво е всъщност цифровата телевизия, и защо нейното въвеждане е толкова наложително.
Фокус групи
16 - 24 г. „Населението трябва предварително да се подготви. Да има повече информация по медиите. Възрастните хора въобще не са наясно.”
16 - 24 г. „Нужна е по-силна информационна кампания. Тя сега е недостатъчна. Как хората ще възприемат новото, ако няма информация за него?”
29 - 40 г. „Въобще не се чувстваме информирани за цифровизацията, рядко се казва по нещо в някое телевизионно предаване.”
Интервюта
Мъж, учител, 40 г. ”Информацията за цифровата телевизия е малко, тя е много недостатъчна. Не се чувствам достатъчно информиран. Нужна е още информация. От много време се говори за цифрова телевизия, но няма яснота. Настроен съм позитивно. Тя дава повече възможности на хора с увреден слух и зрение, могат да избират субтитри или дублаж. Харесва ми контролът върху съдържанието, кодирането на вредно съдържание.”
Жена, безработна, 49 г. „Цифровата телевизия - за нея няма да се плаща. След нейното влизане кабелните телевизии ще изчезнат. Но хората нямат информация за цифровата телевизия, почти нищо не се знае. Цифровата приставка трябва да струва 40-50 лв., не повече. Трябва да има информационна кампания, нужен е преходен период, за да могат хората да си набавят приставки.”
Жена, пенсионерка, 60 г. „Цифровата телевизия - вероятно ще се възползвам от нея, но тя няма да промени телевизионната среда. Няма да ме засегне цифровата телевизия, за мен тя е само фон. Има нужда обаче от информационна кампания, не всички са наясно.”
Редица участници са готови да си купят нов телевизор с вградена цифрова приставка, за да могат да приемат както трябва цифровата телевизия. Като нова технологическа възможност, цифровата телевизия се разглежда от участниците като надеждна алтернатива на кабелната телевизия, от която в бъдеще смятат да се откажат. Има и неизбежни страхове как ще се развие у нас този процес, дали цифровата телевизия ще се въведе както трябва, дали всички потребители ще получат неограничен достъп до новата услуга.
Фокус групи
16 - 24 г. „Цифровите приставки трябва да са безплатни за хората с увреждания.”
16 - 24 г. „Цифровите приставки е логично държавата да ги купи, защото има бедни хора.”
16 - 24 г. „Цената на приставките за цифрова телевизия трябва да е достъпна. Особено за старите хора, които нямат пари за нови телевизори. Някои просто биха се отказали от телевизия.”
16 - 24 г. „Цифровата приставка трябва да е на символична цена - около 10 лв.”
16 - 24 г. „Цифровата приставка трябва да се дава на хората безплатно от операторите.”
29 - 40 г. „Засега ще се цифровизират националните телевизионни програми. Ако СКАТ не стане цифрова, ние ще си останем абонати на кабелната телевизия.”
29 - 40 г. „Разумната цена за приставката е около 40-50лв., защото се купува еднократно.”
32 - 75 г. „Основният въпрос е колко би бил готов всеки да плати, за да гледа цифрова телевизия. Дали тя ми носи нещо, което аз не мога да получа?”
Интервюта
Мъж, лекар, 50 г. „Цифровата телевизия ще има по-високо заплащане. Българинът е социално дете, опитва се да глътне целия свят, но вече не може. Тя ще промени медийната среда. Но нейна основна цел е потребителят, а платежоспособното население у нас намалява.”
Жена, пенсионерка, 59 г. „Чувала съм за цифровата телевизия, объркана ми е информацията. Цифровата телевизия не ме интересува особено. Ще си купя обаче качествен телевизионен приемник, за да приемам качествен цифров сигнал. Не вярвам, че ще има 10-12 цифрови канали, защото още не сме готови. Иначе разумната цена на приставката е между 50 и 100лв. Трябва да е по-евтина от стария телевизор, да е с нормално качество, а не китайска. Предимствата на цифровата телевизия са повече канали, по-добро съдържание, по-малко реклами. Каналите трябва да са политематични, нужна е промяна на телевизионното съдържание.”
Изводи
· медийното потребление остава много активно, неговата територия се разширява чрез интернет, но се засилват скептицизмът и критичното отношение към традиционните медии. Един от ефектите на медийния плурализъм е възможността за избор от много и различни медии и платформи, което прави потребителя много по-взискателен и критичен. Съвременният медиен потребител е особено критичен към пресата, смята, че тя е загубила предишното си влияние и авторитет, но и към телевизията, заради подчертаната й склонност към комерсиални програми като Биг Брадър.
· В медийното поведение се забелязва генерална промяна - интернет. Мрежата вече преразпределя в своя полза голяма част от свободното време на днешния потребител. Намаляват свободните валенции за общуване с традиционните медии.
· интернет оказва натиск върху пресата, който води до отлив на читатели от нейния хартиен формат. Това неизбежно обуславя нейното преобразуване и преструктуриране в издания онлайн, в развитие на нови кросмедийни платформи. Днешният потребител все по-малко си купува вестници, в повечето случаи ги чете онлайн или следи новинарските сайтове. Появата на интернет изданията за новини и развлечения създават силна конкуренция на традиционната преса, вследствие на което тя губи популярност и авторитет;
· интернет оказва силно влияние и върху радиото и телевизията като традиционни медии. Мрежата дава живот и платформа на нови технологии, които разширяват територията на радиослушането и телевизионното гледане. Сайтовете на радио и телевизионни програми, пей пер вю, видеото по заявка са малка част от новите възможности, които мрежата предлага за активна радио и телевизионна комуникация. Което означава, че едни технически носители умират, други се появяват, но радиото и телевизията, като медии, остават. Радиото е живо и след грамофонната плоча, и след аудиокасетата. Вероятно ще бъде живо и след смъртта на CD и флаш паметта. Телевизията е жива и след видеокасетата, вероятно ще бъде жива и след края на DVD и флаш паметта.
· Радиото и телевизията продължават да изпълнява активна роля в модерното медийно потребление . Радиоапаратът и телевизорът засега са важни „медийни машини” в нашия дом, с които съвременният потребител не бърза да се разделя. Но главната медийна машина вече е компютърът, основната медийна комуникация протича в мрежата, която дава на младия човек всичко, от което той се нуждае. Естествено, радиослушането и гледането на телевизия през компютър, през интернет, с помощта на нови технологични средства, се засилва, и ще продължава да се усилва и в бъдеще.
· Медийното потребление е претърпяло съществена промяна - сутрешните блокове на телевизионните програми са новият праймтайм, който отнема превъзходството на радиото в този часови пояс. Радиото продължава доминацията си сутрин, най-вече- в автомобила, на път за работата и в самата работа. Музиката, музикалните предавания са утвърдена марка на всички радиостанции, а също и кратките новини, стегнати и ясни, много често живи, от мястото на събитието, което е особено ценно за днешния потребител.
· Медийното потребление преживява и друга съществена промяна - радиото и телевизията вече се схващат предимно като допълващи медийни средства, най-вече към интернет, задължителен фон - в колата, в работата, по време на вечерята, средство за семейно общуване. Общуването с радио и телевизия най-често върви успоредно с разнообразни други дейности, които днешния потребител извършва. Най-често- успоредно със сърфирането в мрежата или работата пред компютъра.
· Хоризонт на БНР и БНТ1 имат висока медийна репутация, те са предпочитани от съвременния потребител, най-вече заради качеството на предаванията си, новините, актуалната публицистика, филмите. Хоризонт се брандира много успешно чрез „Неделя 150”, обществената програма наистина е без конкуренция в националния ефир. Нейният висок авторитет се дължи най-вече на качеството на нейните предавания. БНТ1 се брандира много успешно чрез новините и сутрешния блок. Медийните потребители имат респект към тази програма, и заради факта, че в нея отсъстват риалити предавания като Шоуто на Азис или Биг Брадър.
· Националното Дарик радио, а също националните bTV и Нова телевизия също са особено слушани и гледани програми. bTV успешно се брандира чрез Шоуто на Слави, при Нова телевизия Биг Брадър изпълнява функцията на негативен бранд, който отблъсква потребителите от програмата. Риалити форматите видимо са преминали своя пик, отношението на потребителите към тях е подчертано отрицателно, без значение техните възраст, пол, социален или професионален статус.
· Медийното поведение на потребителите към цифровата телевизия е раздвоено. Една част от тях са убедени, че тя е нова технология, която ще им предостави по-добро качество на образа, нови програми, повече допълнителни услуги-отложено гледане, контрол върху съдържанието и др. Друга част от тях не вярват в необходимостта да се въвежда цифрова телевизия у нас, защото не са убедени, че държавата ще успее да се справи с този процес. Има силно изразен скептицизъм по отношение на цифровата телевизия, като нова медийна технология, свързан предимно с интернет, която предлага многобройни услуги, и според редица потребители, донякъде обезсмисля въвеждането на цифровата телевизия.
· Медийните потребители са убедени, че цифровите приставки трябва или да са безплатни, осигурени от държавата, или да имат разумна цена, за да са по джоба и на най-бедните - пенсионерите, старите хора. Те изразяват обща позиция, че приставките задължително трябва да са безплатни за хората със специфични възможности. Потребителските представи за разумна цена на приставките се движи най-често в диапазоните 10-50лв. и 50-100лв. Надделява виждането, че цената на приставката трябва да е между 20 и 40 лв. Има ясно изразено желание за подмяна на старите телевизори, за да може цифровата телевизия да се приема с нужното качество от всеки потребител. В този смисъл, подкрепата за новата цифрова технология, от страна на потребителите, е безспорна.
· Медийните потребители са единодушни, че трябва да има преходен период между аналоговата и цифровата телевизия, по време на който всеки да има възможност за едновременно приемане на телевизионните програми по аналогов и цифров начин. Техните виждания са, че този период трябва да е от три месеца до една година, което отговаря на държавната политика по този въпрос.
· Медийните потребители смятат, че в публичното пространство има твърде малко информация за цифровата телевизия, ето защо те самите знаят малко, откъслечни неща, случайно дочути от радиото и телевизията. Необходима е сериозна информационна кампания, за да могат хората да бъдат осведомени за предимствата на цифровата телевизия, за нейните далеч по-големи възможности, в сравнение с аналоговата телевизия. Което ще помогне те да приемат новата цифрова технология спокойно, без съпротива.
· Като цяло, медийното потребление у нас отразява голямата технологична промяна, свързана с появата на интернет, но медийната култура на българина остава многовалентна, тя е отворена постоянно към новото в новите медийни светове и информационни магистрали, успешно съчетава традиционното и съвременното. Телевизията и интернет остават водещите агенти в медийното потребление на българина в началото на новия век.
