Медийният свят става все по-цялостен и трудно обозрим

Изтъкнати български учени, медийни експерти и преподаватели по журналистика и масови комуникации представиха своя общ изследователски проект - книгата "Думите на медийния преход". Медийният речник съдържа 27 актуални медийни понятия, които обхващат важни явления и процеси, новите практики, промяна на регулаторната рамка, предизвикателствата пред журналистиката и медиите в дигиталната ера. "Думите на медийния преход" е значимо изследване за периода на медийния преход и създаването на новата медийна демокрация. Повече за характеристиките на прехода и трансформацията към новите аудиовизуални услуги, както и за уникалното издание разказва доц. д-р Маргарита Пешева.

Доц. Пешева, вие сте съставител, автор и редактор на един нов медиен речник, който разглежда основни медийни понятия, които навлязоха в медийните практики през последните години, чиято официална премиера беше преди дни в БНР. Какъв бе поводът за неговото съставяне и кои са авторите на този интересен и значим научен труд?

Речникът "Думите на медийния преход" е част от голям научноизследователски проект, който се осъществява от екип изследователи от двата най-влиятелни държавни университета у нас - Софийския и Великотърновския университет, по линия на Министерството на образованието, младежта и науката. Бенефициент на проекта е Великотърновският университет. Проектът стартира с издаването на този речник, в който се представят 27 основни медийни понятия, които навлязоха в медийното ни всекидневие в последните няколко години. В екипа, който подготви речника, участват такива известни медийни експерти като проф. Милко Петров и проф. Христо Кафтанджиев, доц. Борислав Градинаров, гл.ас. Мария Попова, д-р Евгения Николова, д-р Силвия Цветкова-Казандзи, г-жа Ели Герганова.

За кого е предназначена книгата?

Стремежът на научния колектив беше да представи новите медийни понятия достатъчно сериозно и същевременно достъпно, за да бъдат полезни на широк кръг читатели. В целите на речника влиза разширяване на медийната грамотност, той ще е особено полезен за студентите от журналистическите специалности в няколко университета, за работещите в медиите, за всички потребители на интернет и новата он-лайн журналистика. Опитахме се да бъдем максимално полезни на медийната общност, дали и доколко сме успели - това ще кажат нашите читатели.

Вие сте издали речника на традиционен хартиен носител и на диск, което ясно показва една от посоките на медийния преход. В екипа имахте ли разногласия на какъв носител трябва да се издаде речникът?

Ръководехме се предимно от необходимостта да се отдаде нужното уважение на хартията - като традиционен носител, и на диска - като модерен електронен носител. Същевременно речникът е достъпен безплатно в интернет - той е публикуван на сайта на издателство "Фабер", на което дължим чудесното оформление на книгата и диска.

Как медийната глобализация и развитието на комуникациите промени медиите и самата журналистика?

Медийният свят става все по-цялостен, различията между отделните медии изчезват, в днешните онлайн формати те трудно се различават, защото по един и същ начин транспортират медийно съдържание чрез думи, графики, звуци или образи. Днешният и утрешният ден принадлежи на интернет, на онлайн журналистиката и потребителската информация, която всекидневно ни предлагат блоговете и социалните мрежи. Онлайн журналистиката се отличава най-вече с голямата активност на потребителя, който разширява медийната територия и често влиза в ролята на журналистически коректив.

Как гледате на дебата за бъдещето на печатните медии и състезанието с електронните вестници? Прави ли са онези, които предричат, че вестникът заради цифровизацията в бъдеще ще изчезне?

Не трябва да страдаме по хартията, която постепенно отминава като медиен носител за вестника и за книгата. Спомнете си колко бързо забравихме грамофонната плоча, аудио касетата, видеокасетата? Също толкова бързо ще забравим и хартията. Книгата и въобще писмената цивилизация не е заплашена от изчезване, но тя е в процес на смяна на своя основен носител. Което не означава, че вестниците и книгите на хартия ще изчезнат напълно, но скоро те ще се печатат единствено за колекционери, ще се превърнат в бутикови издания.

Кои са основните принципи и стандарти на новата медийна политика във времето на преход за медиите и революцията, която налагат новите технологии?

В европейското семейство, към което принадлежим, медийната политика приоритетно разглежда децата като основна ценност на обществото, които стриктно трябва да се пазят от вредно медийно съдържание. Постоянно се търсят средства и механизми за гарантиране на медийната демокрация в контекста на голямото разширяване на мрежата, от голямо значение е защитата на личната неприкосновеност на потребителите в интернет, овладяването на онлайн престъпленията. Новите технологии изискват нов вид медийна грамотност, но и по-либерална регулаторна рамка.

Какви трансформации предстоят за електронните медии след 2012 г.? Кросмедийната комуникация ли е формата на бъдещето?

Едно и също медийно съдържание вече се транспортира на различни медийни платформи - стихове и разкази се четат в книга или на джи ес ем, филми и телевизионни програми отдавна се предлагат на различни екрани, видео по заявка или в мрежата. Кросмедията е днешният и утрешният ден на интегралната медийна среда. В рамките на една мултинационална компания едно и също медийно съдържание вече се тиражира "през" нейните вестници, радио, телевизия, интернет и така намира възможно най-широка аудитория.

В условия на медиен преход, как медийната концентрация ще запази медийния плурализъм?

В европейското медийно законодателство се поставят бариери пред различните видове концентрации, в защита на медийния плурализъм, който осигурява на потребителя достатъчно разнообразно медийно съдържание, произведено от различни транснационални компании. Много е важно как ще се развиват в бъдеще обществените медии, дали ще бъдат достатъчно стабилни, за да гарантират в нужната степен обществения интерес.

Ще бъдат ли зададени работещи формули в новия медиен закон по отношение на нерешени проблеми?

Аз лично се надявам, че ще бъде създаден модерен и добре работещ медиен закон, обърнат към новите медийни практики и интересите на нашето общество. Но затова ще е нужно много време и експертни усилия.

Кой е верният модел за финансирането на обществените медии и успоредно с това да имаме силни търговски медии?

Европейските практики са разнообразни, но напоследък във Франция и Испания се налага нов подход, който напълно изключва таксите и рекламата, и на тяхно място включва определена държавна субсидия и системи от данъци, които плащат телекомуникационните и търговските оператори. Идеята на Европейската комисия е, че електронната среда като цяло има задължения към своя обществен сектор, защото той е съществена гаранция за развитието на медийната демокрация, за опазването на националната култура и обществените ценности. Една добре развита електронна медийна среда е от полза както за обществените, така и за търговските медии. У нас приоритетно трябва да се създаде модел за финансиране на обществения медиен сектор, който да е подходящ за българските условия, и да гарантира тяхната стабилност, многопрограмност и конкурентоспособност на медийния пазар. Не е редно да се противопоставя общественият на търговския сектор, още по-нередно е да се противопоставя националното радио на националната телевизия. Моделът за тяхното финансиране не трябва да се обвързва с кризата, но да съдържа необходимите гаранции, че двете обществени медии след две години ще бъдат напълно готови за цифровия преход.

Къде са българските медии по отношение на международните стандарти и практики днес?

Ние сме част от глобалния медиен свят, българските медии възпроизвеждат част от предимствата, но и основните недостатъци на световните медии. И едните, и другите са засегнати от кризата, все повече вестници спират да излизат на хартия и минават онлайн, има окрупняване на кабелния бизнес, който у нас се готви за предстоящата цифровизация, телекомуникационните оператори разширяват платформите си и включват цифрова сателитна телевизия. Медийният свят става по-цялостен и заедно с това - все по- трудно обозрим.

Интервю на Иван Върбанов, в. Класа

Още »

Медийният преход - революции и манипулации

Проф. Милко Петров
Доц. Маргарита Пешева

Медийният преход е по-скоро реплика на политическия преход, той следва духа на времето, като приема определени институционални форми под влиянието на отделни политически събития – оставката на директора на Българската телевизия през 1990 г., под натиска на студентската стачка, приемането от Великото народно събрание на Основни положения на временния статут на БНР и БНТ и др.

Почти десетилетие след промяната, аналогично на европейската практика, у нас е изграден дуалистичен модел за функциониране на обществените и на търговските медии, Народното събрание приема необходимата регулаторна рамка, създадени са органите, които упражняват надзор върху дейността на електронните медии.

Успоредно с извършените промени в областта на медийното законодателство и на регулацията, при електронните медии започва процес на еманципация на БНР и БНТ от идеологическата опека, отделянето им от влиянието и контрола на партията-държава, промяна в тяхните програми и водещи послания. Този процес се оказва по-дълъг от очакваното, доколкото и политическият преход не приключва в желаните кратки срокове.

Бързото разширяване, разнообразяване и усложняване на електронната медийна среда, поражда един от главните ефекти на медийния преход – новите политически послания, облечени в медийни образи, думи и звуци, които се превръщат в символ на обществената промяна.

Новият речник на медийния преход включва христоматийни фрази като: „За бога, братя, не купувайте!” на Димитър Попов, „Днес е хубав ден за българската демокрация” на Александър Йорданов, „Не ме гледай тъпо, българино!” на Жорж Ганчев, предизборни клипове като „Последният валс”, налагането на цветовете като партийни символи чрез телевизионната изборна пропаганда.

Електронните медии преекспонират политическия плакат, който в годините на прехода се разгърна между „червената карта” на БСП - и ярко оцветените задници в плаката на „Нов избор”. Българската телевизия през двайсетте години преход създаде публична тежест на политическите персони, изгради медийния образ на новата политическа класа, който в зората на демокрацията преливаше от утопични обещания и розов оптимизъм, често гарнирани с антикомунистическа риторика и яростно отрицание на близкото минало.

Телевизията се оказа онази „разделителна бразда”, която отдели променящата се комунистическа партия – от многобройните демократични партии, организации и движения, които на кръглата маса през 1990 г. в безкрайните телевизионни часове на прякото й отразяване, не успяват да постигнат съгласие с комунистическата партия за миналото, но постигат известно съгласие за бъдещето.

Медийният преход в посттоталитарния период е неотделим от екранните манипулации, манипулатори и манипулогеми, които първоначално превземат улицата, а след това и телевизионния екран. Електронните медии стават „хранителна среда” за политически слухове и манипулации, но и те самите произвеждат собствени медийни измами.

Прословутата реплика на президента Петър Младенов „най-добре е танковете да дойдат”, многократно излъчвана в предизборното студио на СДС през 1990 г. като отговор на монтираните кадри на хората на Емил Кошлуков в съседство на кадри от филма „Кабаре” на Боб Фос, показващи фашистките отряди „Хитлерюгенд”. Или пък тайното внасяне и монтиране в новините „По света и у нас” на Българската телевизия на клип в подкрепа на Стефан Софиянски по време на общинските избори.

Христоматийна медийна манипулация остава „новината” за мним ядрен взрив в атомната централа в Козлодуй в студентското телевизионно предаване „КУ-КУ” по Българска телевизия, която предизвика паника сред населението, независимо от предупредителните надписи и шаржиращия музикален фон. Фразеологията „червени бабички” и „сини комунисти” е наложена в политическия и в медийния речник с активната намеса на телевизионните камери, които в първите години на прехода често проявяват пристрастия и необективност.

Медийният преход довежда и до голяма промяна в програмните стратегии и усилването на конкуренцията между търговските медии. В последните десет години, програмните стратегии на частните национални телевизии се фокусират върху телевизионното развлечение, което печели зрителя главно като обикновен консуматор на печалби, получени чрез участие в телевизионни игри и лотарии, в риалити формати, SMS аукциони и др.

Телевизионният зрител упорито е атакуван от рекламни клипове, някои от които са на границата на закона и на добрия вкус, от сериали, изпълнени с мелодрами и въздишки, от екшън филми и спортни събития. На територията на телевизионното развлечение се създават и развиват водещите продуцентски компании, които налагат на българския телевизионен поглед предавания като „Шоуто на Слави”, „Сървайвър”, „Биг Брадър”, „Господари на ефира”, „България търси талант” и др.

Медийният преход скъсява разстоянията между програмните стратегии на известните търговски телевизии в Европа и тези на националните търговски телевизии у нас. И едните и другите се придържат към сходни програмни и маркетингови подходи. Медийният преход скъсява и разстоянието в програмните стратегии на обществените и на търговските медии, все повече търговски медии изпълняват обществени функции, а обществените са принудени да развиват активна рекламна и маркетингова политика като играчи на един и същ медиен пазар.

Светът се глобализира, той се разполага в полето на медийната конвергенция, на медиаморфозата и на цифровия преход, на новите медии и информационни технологии, все повече става зависим от бурното развитие на аудиовизуалните медийни услуги и на услугите онлайн.

Медийният преход донякъде стеснява полето на сериозната публицистика в програмите на търговските медии, тя остава ангажимент предимно за обществените медии. Свидетели сме на известна промяна в пропорциите между сериозното и развлекателното в програмите на обществените и на търговските медии – наред с риалити форматите и редица други развлекателни предавания, търговските медии в годините на прехода активно участват в обществени инициативи като „Българската Коледа”, в благотворителни кампании в подкрепа на националната култура и на отделни нейни творци.

Обществените медии, като дават активната си подкрепа на публични и благотворителни кампании, все повече търсят нови развлекателни форми, с които да обогатят своите програми и да привлекат повече зрители и слушатели. Така границата между публичното и частното започва да изтънява.

Медийният преход внася нов смисъл в дуалистичния модел на обществените и на търговските електронни медии, като обръща техните послания към този зрител и слушател, който се оказва достатъчно готов да ги приеме и разбере. Но и да потърси съдържанието, което му е нужно другаде – извън обичайната територия на традиционния вестник, радио или телевизионна програма. В друга медийна среда, на друга платформа, с помощта на друг език.

Несъмнено истинската физиономия на медийния преход в последните две десетилетия се създава чрез интернет като цифрова медийна платформа, нова среда за пренос на традиционните медии, и същевременно на коренно различни медийни форми, които определят развитието на съвсем нова журналистика.

Кросирането на старите и новите медийни форми, превръщането на класическите медии- в своего рода реплика на своите онлайн варианти, разширяването на свидетелската телевизия чрез интернет сайтовете на програмата и отделни популярни предавания, с повече репортажи и постоянна връзка със зрителя във форумите, трансформацията на разследващата журналистика чрез блоговете и социалните мрежи, коренно променят старите формати и медийни съдържания, които се развиват и преобразуват, за да отговорят на нарасналите изисквания и потребности на медийните потребители. Днес те са много по- взискателни, обичайно критични и недоволни, винаги готови да сменят радиостанцията или телевизионния канал, да напуснат форума, да отидат в друг блог, чат или социална мрежа.

Медийният преход се оказа фокус и смисъл на промяната – колкото технологична, толкова и общокултурна, онзи поглед към електронните и печатните медии, който задължително се пропуска през „окото” на новите медийни технологии, и поне засега – на могъщия цифров език.

Това, което технологиите носят със себе си (фолклорното начало на интернет, слабите й социални бариери, могъществото на устната комуникация, новият мрежов език, примамливата интерактивност) е само основа за градежа на новата медийна поетика и естетика, която генерира ума и енергията на мрежовото общество, което бързо се превръща в алтернатива на старата медийна култура чрез това, което създава - мрежова поезия или стихове за джи ес ем, мрежова литература или мобилно транспортирани разкази, мрежова живопис и музика или картини и звуци за мобилна или 3D телевизия.

Всичко, което съществува в действителността, вече се повтаря в мрежата, която ни предлага нов виртуален свят, изпълнен с открития, страсти, творчество, престъпления, жаден за комуникация, превърнал комуникацията в своеобразен господар на днешната високо технологична цивилизация. И същевременно с поглед към пазара и търговската конюнктура, към виртуалния бизнес, без който медийният свят изглежда немислим.

*Доц. Маргарита Пешева и проф. Милко Петров са съставители на изданието „Думите на медийния преход” (ИК “Фабер”),което представя 27 понятия, обхващащи основен кръг медийни явления и процеси в областта на медиите, създаването на нови медийни практики, промяната на регулаторната рамка, различните възможности, които има съвременната журналистика.

Още »

Новият медиен речник показва голямата промяна в електронната среда

Доц. Маргарита Пешева

Доц. Маргарита Пешева е  изследовател на електронните медии у нас. Публикувала е  редица книги, посветени на електронните медии и телевизията, между които „Телевизията - политическата машина”,  „Дворецът на Дедал. Телевизионният лабиринт”, „Телевизионното махало”, „Телевизия в преход” и др.  В периода 2001-2010 г. е член на СЕМ и два мандата негов председател.  Редовен доцент във Великотърновския университет „Св.св.Кирил и Методий”.
Интервю на Информационна агенция КРОСС

Доц. Пешева,  новият речник „Думите на медийния преход” вече е факт - той е  публикуван на сайта на издателство „Фабер” в средата на август, представен е и в електронното списание „Медии и обществени комуникации”. Разкажете за този интересен научен проект, още повече, Вие сте негов ръководител?

Издаването на този медиен речник е част от научно-изследователския проект „Електронната медийна среда в условията на преход и цифровизация 2001-2012 г.”, по линия на Министерството на образованието, младежта и науката. Той се осъществява от научен колектив от  изследователи от Софийски и Великотърновски университет. Бенефициент на  проекта е Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий”. Речникът е пръв по рода си, в него са представени  27  актуални  медийни понятия, от които 24 понятия се публикуват за първи път. Една от задачите, които научният колектив си постави беше да се дефинира, с помощта на основни понятия, развитието на електронната медийна среда, бързото й разширяване чрез интернет и новите медии, нейната трансформация чрез цифровата наземна телевизия. Ако сме успели да направим малка крачка напред в по-голямото разбиране и осмисляне на най-новите явления в електронната медийна среда, значи действително  си е струвало вложените усилия.

Как подбрахте научния екип, който подготви този речник?

Част от авторите в медийния речник са членове на научния колектив, който осъществява целия проект - проф. Милко Петров, гл.ас. Мария Попова, Евгения Николова, Силвия Цветкова. Друга част от авторите поканих, заради професионалните им знания и квалификация - например заедно с проф. Христо Кафтанджиев подготвихм  понятието „реклама”, а той самият е най-добрият изследовател в областта на рекламата и маркетинга не само у нас,  но и в Европа. Поканих още Ели Герганова  в качеството й на председател на сдружението „Национален съвет по саморегулация”, която написа  понятията „саморегулация”, „защита на потребителите” и „защита на децата”. В този научен колектив си дадоха среща творческата зрялост и професионалните предизвикателства на младостта. Твърде важни понятия, които се отнасят  до медийния пазар, медийната концентрация, цифровизацията, медийната политика,  медийната грамотност, интернет, кросмедията бяха написани от младите изследователки, и  смятам, че те се справиха много добре.

Как подбрахте самите понятия? В научния екип имахте ли големи различия по отношение на кръга от понятия и медийни теми, който искате да представите в речника?

Особени различия нямахме, пък и тежестта на подбора падна главно върху тримата редактори- заедно с проф. Петров и гл.ас.Мария Попова направихме този подбор, който, във всеки  отделен етап, беше консултиран с всички членове на колектива. Систематизацията на медийните понятия е в  няколко основни направления. Речникът разглежда  ефектите на конвергенцията и глобализацията, на медийния пазар и медийния плурализъм, които показват голямата динамика в медийния и телекомуникационния сектор, сливането на медийните индустрии с индустриите на електронните съобщения, компютърните технологии, книгоиздателския бизнес, бизнесът на електронна техника.  Крайно време беше да се осмисли технологичната и медийната промяна в пакет от понятия, които ясно показват нейните темпове, особености, развитие в световен мащаб, но и в български условия. Речникът представя още ефектите на интернет като  интегрална медийна платформа, цифрова медийна среда,  в която се създават нови медийни формати и различна  журналистика.  Ефектите на  онлайн журналистиката, медиаморфозата, мултимедията, интернет регулацията, кросмедията вече са задължителна част от нашето медийно всекидневие,  което основно  преминава в мрежата, блоговете, социалните мрежи.  С моите студенти  често се шегуваме, че интернет е нашата  „електронна четка за зъби”, без която не можем.  През последните години мрежата генерира бързото развитие на една нова журналистика, която  минава през кросмедията А тя транспортира едно и също медийно съдържание „чрез” различни медийни платформи и върху различни носители. В световните медийни практики  обикновено това става  в рамките на една медийна корпорация,  у нас електронните медии вече налагат съвсем различни кросмедийни проекти – едновременното транспортиране на един и същ сутрешен блок в ефира на  обществена медия като БНТ и национална търговска медия като „Дарик радио”  е донякъде  уникално, и то показва, че явлението „кросмедия” се развива много по-бързо, отколкото ние си мислим. Което показва не само темповете на технологичната революция, но и бързата амортизация на книгите, които се опитват да я осмислят. След три години задължително трябва да подготвим ново издание на  медийния речник, за да догоним, поне донякъде, промените  в  медийния сектор.

В речника са застъпени редица понятия, свързани с цифровизацията. Какво мислите за въвеждането на цифровата наземна телевизия у нас, което трябва да приключи до края на 2012 г.?

Ефектите, свързани с въвеждането на цифровата телевизия заемат важно място в речника. Това е близкото ни бъдеще, макар че нейното въвеждане  у нас много закъсня. Цифровата телевизия създава условия за нова медийна политика, основана на много по-ефективното усвояване на спектъра чрез повече на брой програми, по-високото им качество, тя създава условия за по- широка и разнообразна медийна среда. Същевременно цифровата платформа създава благоприятен климат за развитие и на медийните монополи, което може да стане заплаха за плурализма. Тук от особено значение е  създаването на подходяща  регулаторна  рамка, която трябва да отговаря на изискванията на медийната среда и нарастващите очаквания на потребителя.

Вие разглеждате в речника електронната медийна среда и медийната регулация. Какво мислите за новия  медиен  закон, който се подготвя? Неговата идеология беше обсъдена на публична дискусия преди ваканцията?

Необходимостта от нов медиен закон, който да отговаря на днешните потребности на средата и промените в сектора,  не подлежи на  съмнение. Сега действащият закон за радиото и телевизията е многократно поправян, неговата устройствена част, отнасяща се до надзора, управлението и финансирането на обществения сектор, силно изостана от неговата друга част, свързана с въвеждането на изискванията на Директивата и правилата за цифровото лицензиране на нови програми. В публичното пространство дебатите са предимно около възможното обединение на БНР и БНТ, което въобще не е основният въпрос , който трябва да реши новият медиен закон. Той трябва да отстрани големия дефект на сега действащия закон, свързан с един неработещ модел за финансиране на обществените медии,  с такси, които така и не бяха въведени, с Фонд „Радио и телевизия”, който така и не беше създаден. В резултат на липсата на работеща регулаторна рамка, обществените БНР и БНТ бяха оставени изцяло на волята на държавата чрез държавната субсидия, която е основното перо в тяхната издръжка. От 1998г. досега всички правителства без изключение, не показаха политическа воля за решаването на този особено важен въпрос, при това- в далеч по- добър икономически климат, а не в условията на икономическа криза.
От особено значение е въвеждането на такъв модел  на финансиране на двете обществени медии, който да не изхожда от кризата и нейните естествени ограничения. Хоризонтът на един медиен закон не съвпада с този на кризата, ето защо ние не се нуждаем от кризисно медийно законодателство. Трябва да се положат максимални усилия от целия медиен сектор, за да се разпише такъв работещ модел на финансиране на БНТ и БНР, който да е съобразен с европейските изисквания и ограничения, а също и с потребностите на  гражданското общество. Крайно време е  коренно да променим отношението си към обществените медии у нас,  и да имаме ясна преценка, че от тяхната сила или слабост, до голяма степен зависи зрелостта и европейският образ на нашето  общество.

Трябва ли да се запази смесеното финансиране на БНТ и БНР чрез държавна субсидия и реклама?

В общи линии, това е установена европейска практика, макар че в последните няколко години  рекламата започна да отпада от финансирането на големи и влиятелни обществени медии, за сметка на въвеждането на система от  данъци, които внасят телекомуникационните оператори и търговските медии.  Отдавна е ясно, че финансирането на БНТ и БНР само чрез държавна субсидия и приходи от реклама е крайно недостатъчно, поради факта, че държавната субсидия  в последните няколко години тревожно намалява. Необходим е такъв модел на финансиране, който професионално да гарантира осъществяването на обществената функция на БНТ и БНР, а не  двете обществени медии да бъдат постепенно задушени финансово, и в крайна сметка изтласкани в периферията на силно конкурентната   медийна среда.
Как точно трябва да изглежда този работещ модел е въпрос на професионален анализ и публична дискусия в сектора. Но аз мисля, че в новата регулаторна рамка, държавната субсидия и приходите за реклама трябва да се допълнят от годишен данък върху приходите на телекомуникационните оператори, защото този сектор у нас вече е много добре развит и , ако ние действително сме европейска държава,  трябва да осигурим хармоничното развитие на целия медиен сектор - на търговските, но и на обществените медии. Повече от наложително е създаването на Фонд, който да финансира двете обществени медии, но с част от средствата - да подпомага и обществени проекти на търговските медии, защото такава е европейската практика. Често забравяме, че  БНР и БНТ са част от системата за национална сигурност на  българската държава, ето защо в лицензията на БТК има задължение, при всички обстоятелства, да разпространява програмите „БНТ1” и „Хоризонт”, защото това е лицето на България- за добро или лошо. Обществените медии навсякъде в Европа  са  мерило за  стойностна култура и се разглеждат като ценност  на гражданското общество, която всички сме задължени да пазим . Именно затова понятието „обществен оператор” заема много важно място в медийния речник, заедно с понятията „търговски оператор”, „програма” и „реклама”.

В речника е отделено специално внимание на въпросите за саморегулацията, които са в дневния ред на ЕС. Смятате ли, че медийната регулация все повече ще отстъпва пред саморегулацията?

Да, такава е логиката на медийните процеси. Медийната среда се разширява постоянно чрез интернет и новите медии-  излъчването на радио и телевизионни програми в уеб пространството отдавна не е новина, както и мобилната телевизия, 3D телевизията,  видеото по заявка и др. Но медийната регулация, в защита на децата и непълнолетните,  в защита на програми, недопускащи насилие, порнография, педофилия ще продължи да изпълнява много важни функции. Едновременно с това саморегулацията ще се разширява - у нас е приет „Етичен кодекс на медиите” и „Национални етични правила  за реклама  и търговска комуникация”, има функкциониращи  етични комисии, които вече работят и има резултати. Аз съм убеден привърженик на корегулацията, докато бях в СЕМ, работих много активно с неправителствения сектор и смятам, че това е правилният път.  В речника отделихме специално внимание на понятията „саморегулация”, „защита на потребителите” и „защита на децата”, защото те ще имат нарастваща роля в  медийната практика.

Имахте ли трудности и гафове в процеса на работата по подготовката на речника?

Имахме, разбира се. Интересното е, че някои грешки се повтарят. В „Речник по медийно право”, който излезе преди пет години беше изпусната думата „реклама”, която излезе като допълнителна притурка. При нашия речник между първа и втора коректура с ужас видяхме, че сме пропуснали цели две думи, които добавихме. Но такива неща се случват, никой не е перфектен напълно. Някои думи са по-добре и по- детайлно разработени от други, всеки автор е вложил собствената си индивидуалност, която го различава от останалите. Главното за нас беше да направим  малка стъпка напред в посока на  онази медийна  грамотност,  която все още е дефицит в електронната медийна среда. В практиката на СЕМ сме имали не един и два куриози- при нас  са  идвали собственици на радио и телевизионни програми, които дори не знаеха, че през 2001 г. медийният закон беше претърпял съществени изменения,  години след това, те все още работеха по неговия първи вариант от 1998 г. През 2009 г. след поредните поправки и разписването на нови правила и задължения за кабелните оператори, на среща с тях се оказа, че те  не знаят, че поправките в закона предвиждат нови задължения за тях. За развитието на тази  медийна грамотност, която да отговаря на европейските стандарти са нужни  много големи  усилия. Този медиен речник е  eдно от тях.

С  новия речник Вие надграждате „Речник по медийно право”, който излезе през 2005 г. В новия речник има ли понятия, които се повтарят с предишното издание?

Речникът по медийно право е много ценен, но той е  специализиран предимно в областта на медийното право. Новият речник също е специализиран, но предимно в областтите на конвергенцията, цифровизацията, интернет и новите медии, кросмедията, регулацията и саморегулацията. В двата речника се повтарят  само  няколко понятия, основният пакет от медийни понятия се предлага за първи път.

Вашият речник поставя специален акцент върху новите медии и медийни платформи. Изданието на речника на каква платформа е - на хартия или на електронен дисплей?

Чудесен въпрос. Научният колектив  дълго обсъжда платформата, на която да издадем речника. В крайна сметка  решихме, че един нов медиен речник несъмнено ще предизвика интереса на медийната общност и на студентите по журналистика, ето защо трябва да се издаде на различни медийни платформи - в интернет, на хартия и на диск.  Тук е мястото  специално да благодаря на Великотърновския университет „Св.св.Кирил и Методий”, който е бенефициент на проекта за професионалното разбиране и коректност към нашата работа. Специални благодарности и на издателство „Фабер” във Велико Търново, което вложи много професионални усилия речникът да излезе в срок и в необходимото качество - на хартия и диск, а в средата на август той беше публикуван и на сайта на издателството, където е свободно достъпен за всички, които се интересуват. Решихме да покажем уважение към хартията като традиционен носител на книгата, но и да използваме новите цифрови носители, на които принадлежи бъдещето в областта на електронните медии.

Кои са потенциалните потребители  на един подобен речник и смятате ли, че той ще има достатъчно читатели?

Убедена съм, защото този речник включва основния пакет от  актуални медийни понятия, които навлязоха в медийните анализи и практики в последните десет години. Смятам, че  този  речник ще предизвика интереса на медийната общност и ще бъде полезен на студентите от  журналистическите и медийните специалности в доста наши университети. Както и на всички, които искат да бъдат в крак с развитието на новите медии и модерни технологии. Именно затова той е  публикуван в интернет, за да е полезен  и достъпен за възможно най-широк кръг от  читатели.

Още »