 |
| Доц. Маргарита Пешева |
Интервю на Информационна агенция КРОСС
Доц. Пешева, новият речник „Думите на медийния преход” вече е факт - той е публикуван на сайта на издателство „Фабер” в средата на август, представен е и в електронното списание „Медии и обществени комуникации”. Разкажете за този интересен научен проект, още повече, Вие сте негов ръководител?
Издаването на този медиен речник е част от научно-изследователския проект „Електронната медийна среда в условията на преход и цифровизация 2001-2012 г.”, по линия на Министерството на образованието, младежта и науката. Той се осъществява от научен колектив от изследователи от Софийски и Великотърновски университет. Бенефициент на проекта е Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий”. Речникът е пръв по рода си, в него са представени 27 актуални медийни понятия, от които 24 понятия се публикуват за първи път. Една от задачите, които научният колектив си постави беше да се дефинира, с помощта на основни понятия, развитието на електронната медийна среда, бързото й разширяване чрез интернет и новите медии, нейната трансформация чрез цифровата наземна телевизия. Ако сме успели да направим малка крачка напред в по-голямото разбиране и осмисляне на най-новите явления в електронната медийна среда, значи действително си е струвало вложените усилия.
Как подбрахте научния екип, който подготви този речник?
Част от авторите в медийния речник са членове на научния колектив, който осъществява целия проект - проф. Милко Петров, гл.ас. Мария Попова, Евгения Николова, Силвия Цветкова. Друга част от авторите поканих, заради професионалните им знания и квалификация - например заедно с проф. Христо Кафтанджиев подготвихм понятието „реклама”, а той самият е най-добрият изследовател в областта на рекламата и маркетинга не само у нас, но и в Европа. Поканих още Ели Герганова в качеството й на председател на сдружението „Национален съвет по саморегулация”, която написа понятията „саморегулация”, „защита на потребителите” и „защита на децата”. В този научен колектив си дадоха среща творческата зрялост и професионалните предизвикателства на младостта. Твърде важни понятия, които се отнасят до медийния пазар, медийната концентрация, цифровизацията, медийната политика, медийната грамотност, интернет, кросмедията бяха написани от младите изследователки, и смятам, че те се справиха много добре.
Как подбрахте самите понятия? В научния екип имахте ли големи различия по отношение на кръга от понятия и медийни теми, който искате да представите в речника?
Особени различия нямахме, пък и тежестта на подбора падна главно върху тримата редактори- заедно с проф. Петров и гл.ас.Мария Попова направихме този подбор, който, във всеки отделен етап, беше консултиран с всички членове на колектива. Систематизацията на медийните понятия е в няколко основни направления. Речникът разглежда ефектите на конвергенцията и глобализацията, на медийния пазар и медийния плурализъм, които показват голямата динамика в медийния и телекомуникационния сектор, сливането на медийните индустрии с индустриите на електронните съобщения, компютърните технологии, книгоиздателския бизнес, бизнесът на електронна техника. Крайно време беше да се осмисли технологичната и медийната промяна в пакет от понятия, които ясно показват нейните темпове, особености, развитие в световен мащаб, но и в български условия. Речникът представя още ефектите на интернет като интегрална медийна платформа, цифрова медийна среда, в която се създават нови медийни формати и различна журналистика. Ефектите на онлайн журналистиката, медиаморфозата, мултимедията, интернет регулацията, кросмедията вече са задължителна част от нашето медийно всекидневие, което основно преминава в мрежата, блоговете, социалните мрежи. С моите студенти често се шегуваме, че интернет е нашата „електронна четка за зъби”, без която не можем. През последните години мрежата генерира бързото развитие на една нова журналистика, която минава през кросмедията А тя транспортира едно и също медийно съдържание „чрез” различни медийни платформи и върху различни носители. В световните медийни практики обикновено това става в рамките на една медийна корпорация, у нас електронните медии вече налагат съвсем различни кросмедийни проекти – едновременното транспортиране на един и същ сутрешен блок в ефира на обществена медия като БНТ и национална търговска медия като „Дарик радио” е донякъде уникално, и то показва, че явлението „кросмедия” се развива много по-бързо, отколкото ние си мислим. Което показва не само темповете на технологичната революция, но и бързата амортизация на книгите, които се опитват да я осмислят. След три години задължително трябва да подготвим ново издание на медийния речник, за да догоним, поне донякъде, промените в медийния сектор.
В речника са застъпени редица понятия, свързани с цифровизацията. Какво мислите за въвеждането на цифровата наземна телевизия у нас, което трябва да приключи до края на 2012 г.?
Ефектите, свързани с въвеждането на цифровата телевизия заемат важно място в речника. Това е близкото ни бъдеще, макар че нейното въвеждане у нас много закъсня. Цифровата телевизия създава условия за нова медийна политика, основана на много по-ефективното усвояване на спектъра чрез повече на брой програми, по-високото им качество, тя създава условия за по- широка и разнообразна медийна среда. Същевременно цифровата платформа създава благоприятен климат за развитие и на медийните монополи, което може да стане заплаха за плурализма. Тук от особено значение е създаването на подходяща регулаторна рамка, която трябва да отговаря на изискванията на медийната среда и нарастващите очаквания на потребителя.
Вие разглеждате в речника електронната медийна среда и медийната регулация. Какво мислите за новия медиен закон, който се подготвя? Неговата идеология беше обсъдена на публична дискусия преди ваканцията?
Необходимостта от нов медиен закон, който да отговаря на днешните потребности на средата и промените в сектора, не подлежи на съмнение. Сега действащият закон за радиото и телевизията е многократно поправян, неговата устройствена част, отнасяща се до надзора, управлението и финансирането на обществения сектор, силно изостана от неговата друга част, свързана с въвеждането на изискванията на Директивата и правилата за цифровото лицензиране на нови програми. В публичното пространство дебатите са предимно около възможното обединение на БНР и БНТ, което въобще не е основният въпрос , който трябва да реши новият медиен закон. Той трябва да отстрани големия дефект на сега действащия закон, свързан с един неработещ модел за финансиране на обществените медии, с такси, които така и не бяха въведени, с Фонд „Радио и телевизия”, който така и не беше създаден. В резултат на липсата на работеща регулаторна рамка, обществените БНР и БНТ бяха оставени изцяло на волята на държавата чрез държавната субсидия, която е основното перо в тяхната издръжка. От 1998г. досега всички правителства без изключение, не показаха политическа воля за решаването на този особено важен въпрос, при това- в далеч по- добър икономически климат, а не в условията на икономическа криза.
От особено значение е въвеждането на такъв модел на финансиране на двете обществени медии, който да не изхожда от кризата и нейните естествени ограничения. Хоризонтът на един медиен закон не съвпада с този на кризата, ето защо ние не се нуждаем от кризисно медийно законодателство. Трябва да се положат максимални усилия от целия медиен сектор, за да се разпише такъв работещ модел на финансиране на БНТ и БНР, който да е съобразен с европейските изисквания и ограничения, а също и с потребностите на гражданското общество. Крайно време е коренно да променим отношението си към обществените медии у нас, и да имаме ясна преценка, че от тяхната сила или слабост, до голяма степен зависи зрелостта и европейският образ на нашето общество.
Трябва ли да се запази смесеното финансиране на БНТ и БНР чрез държавна субсидия и реклама?
В общи линии, това е установена европейска практика, макар че в последните няколко години рекламата започна да отпада от финансирането на големи и влиятелни обществени медии, за сметка на въвеждането на система от данъци, които внасят телекомуникационните оператори и търговските медии. Отдавна е ясно, че финансирането на БНТ и БНР само чрез държавна субсидия и приходи от реклама е крайно недостатъчно, поради факта, че държавната субсидия в последните няколко години тревожно намалява. Необходим е такъв модел на финансиране, който професионално да гарантира осъществяването на обществената функция на БНТ и БНР, а не двете обществени медии да бъдат постепенно задушени финансово, и в крайна сметка изтласкани в периферията на силно конкурентната медийна среда.
Как точно трябва да изглежда този работещ модел е въпрос на професионален анализ и публична дискусия в сектора. Но аз мисля, че в новата регулаторна рамка, държавната субсидия и приходите за реклама трябва да се допълнят от годишен данък върху приходите на телекомуникационните оператори, защото този сектор у нас вече е много добре развит и , ако ние действително сме европейска държава, трябва да осигурим хармоничното развитие на целия медиен сектор - на търговските, но и на обществените медии. Повече от наложително е създаването на Фонд, който да финансира двете обществени медии, но с част от средствата - да подпомага и обществени проекти на търговските медии, защото такава е европейската практика. Често забравяме, че БНР и БНТ са част от системата за национална сигурност на българската държава, ето защо в лицензията на БТК има задължение, при всички обстоятелства, да разпространява програмите „БНТ1” и „Хоризонт”, защото това е лицето на България- за добро или лошо. Обществените медии навсякъде в Европа са мерило за стойностна култура и се разглеждат като ценност на гражданското общество, която всички сме задължени да пазим . Именно затова понятието „обществен оператор” заема много важно място в медийния речник, заедно с понятията „търговски оператор”, „програма” и „реклама”.
В речника е отделено специално внимание на въпросите за саморегулацията, които са в дневния ред на ЕС. Смятате ли, че медийната регулация все повече ще отстъпва пред саморегулацията?
Да, такава е логиката на медийните процеси. Медийната среда се разширява постоянно чрез интернет и новите медии- излъчването на радио и телевизионни програми в уеб пространството отдавна не е новина, както и мобилната телевизия, 3D телевизията, видеото по заявка и др. Но медийната регулация, в защита на децата и непълнолетните, в защита на програми, недопускащи насилие, порнография, педофилия ще продължи да изпълнява много важни функции. Едновременно с това саморегулацията ще се разширява - у нас е приет „Етичен кодекс на медиите” и „Национални етични правила за реклама и търговска комуникация”, има функкциониращи етични комисии, които вече работят и има резултати. Аз съм убеден привърженик на корегулацията, докато бях в СЕМ, работих много активно с неправителствения сектор и смятам, че това е правилният път. В речника отделихме специално внимание на понятията „саморегулация”, „защита на потребителите” и „защита на децата”, защото те ще имат нарастваща роля в медийната практика.
Имахте ли трудности и гафове в процеса на работата по подготовката на речника?
Имахме, разбира се. Интересното е, че някои грешки се повтарят. В „Речник по медийно право”, който излезе преди пет години беше изпусната думата „реклама”, която излезе като допълнителна притурка. При нашия речник между първа и втора коректура с ужас видяхме, че сме пропуснали цели две думи, които добавихме. Но такива неща се случват, никой не е перфектен напълно. Някои думи са по-добре и по- детайлно разработени от други, всеки автор е вложил собствената си индивидуалност, която го различава от останалите. Главното за нас беше да направим малка стъпка напред в посока на онази медийна грамотност, която все още е дефицит в електронната медийна среда. В практиката на СЕМ сме имали не един и два куриози- при нас са идвали собственици на радио и телевизионни програми, които дори не знаеха, че през 2001 г. медийният закон беше претърпял съществени изменения, години след това, те все още работеха по неговия първи вариант от 1998 г. През 2009 г. след поредните поправки и разписването на нови правила и задължения за кабелните оператори, на среща с тях се оказа, че те не знаят, че поправките в закона предвиждат нови задължения за тях. За развитието на тази медийна грамотност, която да отговаря на европейските стандарти са нужни много големи усилия. Този медиен речник е eдно от тях.
С новия речник Вие надграждате „Речник по медийно право”, който излезе през 2005 г. В новия речник има ли понятия, които се повтарят с предишното издание?
Речникът по медийно право е много ценен, но той е специализиран предимно в областта на медийното право. Новият речник също е специализиран, но предимно в областтите на конвергенцията, цифровизацията, интернет и новите медии, кросмедията, регулацията и саморегулацията. В двата речника се повтарят само няколко понятия, основният пакет от медийни понятия се предлага за първи път.
Вашият речник поставя специален акцент върху новите медии и медийни платформи. Изданието на речника на каква платформа е - на хартия или на електронен дисплей?
Чудесен въпрос. Научният колектив дълго обсъжда платформата, на която да издадем речника. В крайна сметка решихме, че един нов медиен речник несъмнено ще предизвика интереса на медийната общност и на студентите по журналистика, ето защо трябва да се издаде на различни медийни платформи - в интернет, на хартия и на диск. Тук е мястото специално да благодаря на Великотърновския университет „Св.св.Кирил и Методий”, който е бенефициент на проекта за професионалното разбиране и коректност към нашата работа. Специални благодарности и на издателство „Фабер” във Велико Търново, което вложи много професионални усилия речникът да излезе в срок и в необходимото качество - на хартия и диск, а в средата на август той беше публикуван и на сайта на издателството, където е свободно достъпен за всички, които се интересуват. Решихме да покажем уважение към хартията като традиционен носител на книгата, но и да използваме новите цифрови носители, на които принадлежи бъдещето в областта на електронните медии.
Кои са потенциалните потребители на един подобен речник и смятате ли, че той ще има достатъчно читатели?
Убедена съм, защото този речник включва основния пакет от актуални медийни понятия, които навлязоха в медийните анализи и практики в последните десет години. Смятам, че този речник ще предизвика интереса на медийната общност и ще бъде полезен на студентите от журналистическите и медийните специалности в доста наши университети. Както и на всички, които искат да бъдат в крак с развитието на новите медии и модерни технологии. Именно затова той е публикуван в интернет, за да е полезен и достъпен за възможно най-широк кръг от читатели.
0 коментара:
Публикуване на коментар