Америка - предизвикателствата пред горещата журналистика

Проф. дфн Христо Кафтанджиев

Какъв е социокултурният модел на Америка и просперитетът на икономическия либерализъм? Предлага ли Америка нови модели на социално мислене, как се развива тук „индустрията за забавление”? Може ли в края на 19-и век, да се постави знак на равенство между журналистиката и бизнеса, във време, когато се ражда модерната градска преса, а в началото на следващия век на медийния терен бързо се налагат радиото и телевизията?

Дали американската журналистика в средата на 20-и век, се развива под натиск, кои са истинските й постижения в персонификацията и военните репортажи? Как се променя американската журналистика във втората половина на 20-и век - и дали има американски президенти, които дължат своя избор главно на телевизията, кои са новите телевизионни звезди и най-добрите образци на алтернативната преса? Какво се случва в заника на 20-и век, как се променя аудиторията и издателските групировки, в какво състезание участват и какво бъдеще ги очаква? Какво се случва с американската журналистика в първото десетилетие на новия век, каква е съдбата на старите вестници, традиционните радио и телевизия, попаднали в жестоката конкуренция на интернет, новите медии и социалните мрежи?

Това са малка част от проблемите, на които е посветена най-новата книга на професор, доктор на филологическите науки Милко Петров със заглавие: „Америка - социалният тропик. Социум и медии на САЩ от Пулицър до Мърдок.” Книгата е написана увлекателно и вълнуващо, - на ясен и достъпен език, напълно разбираем за образования читател, който има не само специални интереси към Америка, но и онова живо културно любопитство към този континент, който практически постави началото на модерните медии, печатни и електронни - такива, каквито ги познаваме.

Мотографията е издание на „Сиела” (най-доброто издателство за научна хуманитаристика у нас) с впечатляващия обем от 532 страници и много подробна библиография на български и английски език. Заглавието съдържа метафората, около която е развито съдържанието на цялата книга. „Социалният тропик” е водещото послание на автора към неговия читател, който го повежда по горещите следи в американската журналистика, в която водещо правило е, че няма веднъж и завинаги формулирани правила, които в даден момент да не могат да се загърбят и преодолеят. Журналистика, която неизменно посреща новите медийни формати, тя се развива бързо, почти като растителността в тропиците, не изпитва угризения или страх - нито от миналото, още по- малко от близкото бъдеще.

Книгата започва с някои фундаментални характеристики на социо-културния модел, който се отличава с особено бързия и задъхан ритъм . Според автора ”погледнато от Европа, Америка изглежда като гигантски изпитателен полигон, на който процесът „идея – изобретение - масов пазар” се върти с шеметно темпо” .Именно в САЩ, по негово мнение, всичко избуява бурно, достига върховна зрялост и отмира с трескавата динамика на тропическия ареал.

По моя преценка, тази монография е едно от най-сериозните и задълбочени изследвания на американската журналистика в световен мащаб. По няколко основни причини: богата фактология, висока професионална компетентност и завладяващ публицистичен стил . Всичко това придава на книгата фактологична плътност, аналитична дълбочина и образност на изказа - все неща, които читателят особено търси, и най-често оценява високо. Това е една от редките научни книги в тази област, в които американската журналистика се анализира през призмата главно на американската цивилизация и култура. Появата и развитието на американската журналистика се разглежда върху широкото цивилизационно поле на американската история, политика, образование, литература, кино. На всичко най-ценно, което е постигнала американската цивилизация, върху чиито постижения стъпва и американската журналистика.

Развитието на вестника, след което на радиото, телевизията, създаването на интернет в САЩ и разгръщането на новите медии е неизменна част от новата технологична революция, явяваща се естествен ускорител на научния прогрес, без който американските медии нито са мислими, още по- малкото- възможни.
В този смисъл, избраната методология от проф. Милко Петров е всъщност най-вярната- журналистиката е продукт и ускорител на цивилизационното и културното развитие на Америка, тя е негов изразител, в отделни етапи го обуславя и цялостно го осмисля. Ето защо връзката между филмите на Чарли Чаплин и жълтата журналистика на САЩ изглежда повече от очевидна. Поне доколкото, тези медийни явления са обърнати основно към обикновения човек, те отразяват неговия живот, всекидневни радости, желания и мечти.

Въобще световете на литературата и киното не са толкова далече от журналистиката, често те се преплитат и обвързват. Основните журналистически жанрове- репортажа, очерка, документалният разказ се оказват „хранителна среда” за създаването на съвременната американска литература. Така тя разширява творческата си територия чрез новите вестникарски жанрове и развитието на пресата в посоката на документалния разказ. Редица американските писатели работят активно и като журналисти - Хемингуей, Стайнбек, Дос Пасос, Труман Копоути са типични примери в това отношение.

Много ценна е тезата на автора, че американската журналистика де факто предхожда създаването на американската държава. Както американската култура, журналистиката в САЩ активно участва в процеса на създаването на американската държавност, преди тя да бъде официално създадена.
По това американците са близки до нас. У нас аналогично, журналистиката, църквата, училището, изкуството, създават основите на българската държавност, преди да се освободим от турското робство.

В книгата има много важни свидетелства, отнасящи се до безстрашието и професионализма на американската журналистика. За нашите студенти и за журналистическата гилдия, особено ценни са анализите, които показват смелостта и безстрашието на някои американски журналисти, които не се боят, когато е нужно, да извадят кирливите ризи на хората от властта, дори най-важните и особено засекретените американски институции – правителството, Конгреса, разузнаването, Пентагона.

За мен, като преподавател по реклама, много ценни са и изследванията на връзките на американската журналистика с рекламата и пиара. Те не са изобретение на американската икономика, по- скоро изцяло търговският характер на печатните и електронните медии в Америка, допълнително стимулира тези връзки, създава предпоставки за развитието на целия им потенциал, за създаването на преса на фактите и преса на мненията, на булевардната преса, на новото радио и телевизионна култура, които без рекламата нито са възможни, нито са мислими. Журналистиката трудно може да оцелее без търговската реклама, но и последната се развива като част от новата естетика и култура на американската цивилизация, именно благодарение на деловото си сътрудничество с журналистиката.

Изводите на автора, че от всички световни журналистики, американската е една от най-добре маркетираните. „Маркетингът” може да е мръсна дума, само за невежите. Маркетирането означава, че съответният продукт - в случая медиите, са особено приятелски настроени към своите аудитории. В книгата са анализират още съдържателните и формалните характеристики на маркетирането като процес. Съдържателните, по отношение на отразяваните новини, а формалните – по отношение на знаците и комуникативните стратегии, чрез което се осъществява.

Съвсем не е случайно, че изображенията – графики, рисунки, снимки, телевизионни образи, имат толкова важно в американската журналистика. Те омекотяват начина, по който зрителят приема информацията. Не бива да забравяме, че универсалната култура на човека е зрителната, чрез окото човек възприема основната информация от заобикалящия го свят. Отдавна известен факт е, че създадените формули за яснота, краткост, образност и илюстративност на прес-журналистиката са родени и развити в Америка.

Както и установените модели на американското форматно радио, след това- на американската телевизия, сериалите, новините, разследващата журналистика. Така американската журналистика създава професионални стандарти, които се приемат от всички развити и цивилизовани държави. За тези, а и за много други неща, увлекателно и задълбочено се разказва в новата книга на професор Петров. В нея е уловен истинският дух на американската журналистика, тя е подплатена със солидна фактология и стриктно поднесен хронологичен анализ.

Тази книга важна за научно- изследователската общност у нас, защото е единствена по рода си, чете се много лесно, написана е образно и увлекателно, има ясна и логически обоснована структура, текстовете са леки, а стилът е стегнат, изчистен, разнообразен с метафори, сравнения, напълно в традициите на най-добрите образци на американската журналистика. Вероятно проф. Милко Петров е пропуснал своята книга през „филтъра” на някоя от известните американски формули за четивност.
_________

Петров, Милко. Америка - социалният тропик. Социум и медии на САЩ. От Пулицър до Мърдок. "Сиела". София, 2010.

От сп. Медии и обществени комуникации