"Хоризонт" е лидер по национална и градска аудитория в десетилетието на прехода

Доц. д-р Маргарита Пешева

Утре националната програма Хоризонт навършва цели четири десетилетия. Много неща се случиха за първи път именно в неговите студия- създаването на сутрешен блок за актуална информация, събития и новини, на златен фонд, който е най-богатата звукова памет на нацията, на специализирана програма за изкуство и култура, на персонифицирана журналистика и модерна анимация. Върху богатия и ценен професионален опит на Хоризонт стъпиха стотиците търговски радиостанции, но и Българската телевизия, която буквално се роди от утробата на националното радио като негова главна редакция. И тъй като всеки юбилей е време за равносметка, нека видим как изглежда

НАЦИОНАЛНАТА АУДИТОРИЯ НА ХОРИЗОНТ

през второто десетилетие на прехода 2001-2010г., според представителните изследвания на TVPlan/TNS и Market Links? Данните на TVPlan/TNS показват, че водещата програма на БНР, се възприема от слушателите като универсална, голяма част от тях я слушат всеки ден, без значение дали живеят в малки или големи селища, дали са добре или зле образовани. Редовните слушатели на Хоризонт обикновено са хората на възраст 46-54г., те са заети в частния сектор, работещи и домакини. Хоризонт е национална радиопрограма, която дълго е без конкуренция в националния ефир. От 2001г. до 2007г. Хоризонт е водещ лидер, той има 30% национална аудитория, като разстоянието между него и втората позиция за Дарик обичайно е над 24%. В полето на масовите нагласи, Хоризонт е наистина националната програма, която българският слушател често отъждествява с официалната позиция на държавата, задължителна част от системата на националната й сигурност.

Топ 3 радиостанции Национални аудитории 2001-2010 г. TV plan/ TNS
2001 г.	Хоризонт Дарик Веселина	32,4 11,0 9,0
2002 г.	Хоризонт Дарик Веселина	27,9  7,4  6,9
2003 г.	Хоризонт Дарик Веселина	32,0  7,6  5,9
2004 г.	Хоризонт Веселина Дарик	23,3  6,9  5,0
2005 г.	Хоризонт Веселина Дарик	26,3 10,9 6,5
2006 г.	Хоризонт Веселина Дарик	40,1  37,3 12,3
2007 г.	Хоризонт Веселина Дарик	21,1  7,9  7,3
2008 г. (36 - 54 г.)	Хоризонт Дарик Радио1	24,6  21,4 17,7
2009 г. (36 - 54 г.)	Хоризонт Дарик Радио1	23,2  21,2 17,5
2010 г. (46 - 54 г.)	Хоризонт Дарик Радио1	28,3  21,5 14,9

Данните на Market Links за същия период са аналогични. Хоризонт води по всички основни показатели, но през тези години бързо се налагат новите музикални вериги Веселина, Fresh, ФМ+, БГ радио, City . Дарик запазва високите си позиции като национална аудитория и пазарен дял. Конкуренцията между политематичните и музикалните формати вече е много силна и тя се развива през следващите години.


Промяната на възрастовия и социалния профил на слушателя влече след себе си и промяна в неговото радиоповедение и слушателски навици. Във всеки етап от живота на човека, слушането на радио отговаря на неговата социална програма, на конкретните му цели и потребности. Изборът на определена радиостанция, както и цялото медийно поведение на човека, зависи от социалната среда, етноса и националните особености, то минава през филтрите на възрастта и образованието, през професионалните статуси, които различно определят неговите медийни нагласи.

Изследванията на Market Links за националната радиоаудитория в периода 2007-2009г. показват аналогични тенденции. Хоризонт остава най-слушаната радиопрограма в страната, със средна месечна аудитория от над 2 млн и 400 хил. души- 34,0%. Всеки трети жител над 15 г. в страната, както и в София слуша именно нея.

През 2010 г. Хоризонт убедително води при националната аудитория, като разликата между него и второто място за Веселина е голяма ( 32,3% към 23,9% ). Третата позиция остава за Дарик, след които се подреждат популярните музикални вериги Вероника, Fresh, Energy NRJ и Радио1. Което показва няколко основни тенденции: националната аудитория все още предпочита политематичните формати, най-добре представени от Хоризонт и Дарик, които остават много влиятелни за слушателските вкусове. Това се дължи на тяхното качество и жанрово разнообразие, но и на факта, че Хоризонт направи голяма промяна в програмните си линии, стартира десетки нови предавания, промени общото звучене, анимацията, водещите.

Данните говорят, че медийното поведение на слушателя е подвластно на технологическите новости, ползването на интернет създава модерния профил на националната градска аудитория. В средата на 2010г. около 60,0% от нея редовно си служи с мрежата. Слушателите на Дарик и Хоризонт са твърде запознати с технологичните новости- съответно 49,8% и 32,1% от тях редовно и често ползват интернет. Тепърва ще се случва голямата технологична революция, свързана с цифровизирането на радио и телевизионната комуникация, с налагането на нелинейните медийни услуги, с разширяването на слушането на радио онлайн.

Интересно е как в десетилетието на прехода се развиват

ПАЗАРНИТЕ ДЯЛОВЕ НА РАДИОСТАНЦИИТЕ

Според данните на TVPlan/ TNS, националният радиопазар е асиметричен и силно конкурентен, но през тези години той се разширява и структурира. За времето от 2001г. до 2006г. той разпознава 24 станции, но първите три от тях Хоризонт, Веселина и Радио 1 държат почти половината от него. Хоризонт има над една трета от пазара и остава национален лидер. Големите музикални вериги Веселина, Радио1, ФМ+ и Fresh имат водещи позиции, но пазарните им дялове са чувствително по- малки от този на Хоризонт.
В края на 2007г., средно за ден от седмицата, пазарът на националната градска аудитория леко се разширява, той вече разпознава 26 радиостанции. Първите 12 станции от тях имат 75% дял, а останалите 14 станции-25% дял. Първите три станции в рейтинга Хоризонт, Веселина и Дарик имат 45,4% от целия пазар. Което показва, че радиосредата е силно конкурентна, а пазарният натиск е особено висок. Хоризонт остава лидер по пазарен дял, той практически има около една трета от него- 28% и запазва голямо разстояние с Веселина, която има 10,1% пазарен дял. Това показва силата и мащаба на влияние на обществената радиопрограма сред слушателите в големите български градове.

Интересни са данните, които сравняват редовните аудитории на отделните радиостанции- и тяхното маркетингово поведение. Предлагат се пет водещи маркетингови позиции, които определят едно или друго потребителско поведение на аудиторията. Първата е, че всеки потребител обича да опитва новите марки, дори и да е удовлетворен от това, което ползва. Можем да наречем този потребител пътешественик. Втората е, че рекламата на даден продукт поощрява потребителя да опита рекламирания продукт. Можем да определим този потребител като медийно зависим. Третата е, че за потребителя е важно да купи най-доброто, независимо от цената. Този потребител несъмнено е ценностно- ориентиран. Четвъртата е, че потребителят смята, че българските стоки не са по- лоши от вносните. Този потребител има силна национална ориентация. Петата е, че когато избира, какво да купи, за потребителя най-важното е марката. Този потребител е подвластен на имиджа, който марката носи със себе си.

 Редовните аудитории на повечето станции, от политематични до музикални, имат силна национална ориентация, те предпочитат българското пред чуждото. На второ място, те обичат пътешествията, ето защо не се страхуват да опитват новите марки, вътрешно са готови за промяна. На трето място, са медийно зависими, техният вкус и избор се влияе от рекламата, пропускана през ранообразни медийни канали. На четвъртото място се подрежда ценностната ориентация, важното е да купиш най-доброто, независимо от цената. На пето място редовната радиоаудитория най-малко се впечатлява от марката, когато избира какво да купи. Или слушането на радио се оказва предпоставка за зряло маркетингово поведение, което по-малко се влияе от рекламата или марката, и повече- от националните стоки и възможността постоянно да се опитват нови марки.

Хоризонт печели слушатели и почитатели именно в полето на националните ценности. Далеч не само в това десетилетие на прехода. Неговият златен фонд е респектиращо богат, той има утвърдени традиции във форматирането на блоковите линии, в търсенето на нови програмни решения чрез нови предавания и водещи.

Радиопазарът при най- младите е много плътен, асиметричен, над половината от него се разпределя между шест големи радиовериги N-Joy, Fresh, Energy NRJ, Вероника, Радио1 и Витоша, чиито дялове се движат между 9,9% и 8,0%. Защо младите слушатели ги предпочитат? Заради модерните музикални стилове като поп, денс, етнопоп, ритмик поп, ритъм и блус, соул, фънк, рап, гръндж, дърти ди-джей стил, ърбан, ню рок, модерен рок, класически рок ( N-Joy ), златните шлагери от 60-те до 90те г. на миналия век, поп и рок музиката, класическите пиеси на Моцарт, Вивалди, Чайковски, Верди (Радио1 ). Музикалните предпочитания на най-младите са насочени към онези станции и музикални стилове, които най-добре потребностите на времето. Именно на този терен Хоризонт има голям дефицит от слушатели и трябва да работи усилено в новото десетилетие.

В групата на зрелите слушатели 46-54г., пазарът е твърде пренаситен и конкурентен, той разпознава 35 станции, 13 от които държат 81,0% от него, а останалите 22 станции- 19%. Първите три програми в рейтинга Хоризонт, Радио1 и Дарик имат 39,0% пазарен дял, първите шест станции ( още Веселина, БГ радио и ФМ+ ) имат 57,3% дял, което означава, че общо те държат над половината пазар. Двете водещи политематични програми Хоризонт и Дарик имат общ дял от 26,7%, което е една трета от целия пазар в тази възрастова група. Тяхното лидерство на този пазар е несъмнено.

През тези години водещите станции по пазарен дял в тази целева група са едни и същи, но те променят местата и дяловете си. Хоризонт запазва лидерското си място, но губи част от пазарния си дял- 29,7%. Националната обществена програма отстъпва част от дела си на Радио1, БГрадио, Дарик и ФМ+, които повишават своите дялове. Пазарът започва да се нормализира, а дяловете между отделните станции вече се разпределят с по-малки разлики.

Данните на Market Links за 2010г. са аналогични. Хоризонт убедително води по пазарен дял в националната аудитория, той държи почти една трета от него -22,9%. От средата на 2008г. до средата на 2010г. неговият пазарен дял се движи между 18,3% и 24,3%, което показва мащаба и неговото влияние върху слушателските навици и предпочитания.

Битката действително е между политематичните и музикалните формати, и тя се води както при градските аудитории, така и при разпределението на пазарните дялове. Данните от 2008г. насетне показват, че Хоризонт наистина е без конкуренция в групата 46-54г. на национална база и в групите 36-54г. при градските аудитории. Голямото предизвикателство за него е аудиторията в ранна младежка възраст, за която радиото е не просто музика, но определен музикален стил и начин на живот. Нека видим кои са

ТОП 5 РАДИОСТАНЦИИ

на изминалото десетилетие, които най-много са заемали първите места в рейтинга? Данните на TVPlan/ TNS за националната аудитория са общи до 2007г., а от 2008г. насам те се дават през основните възрастови групи. В тази класация в периода 2001-2007г. са проследени радиостанциите, заемащи от първо до трето място в рейтинга по национална редовна аудитория, а за 2008-2010г. радиостанциите заемащи от първо до трето място по национална редовна аудитория в основните възрастови групи, което прави получените резултати напълно обективни.

За периода 2001-2010г. Хоризонт има десет първи позиции в рейтинга, което означава, че националната обществена програма е безспорен лидер в националния радиоефир на десетилетието. На второ място е Радио1, което има шест първи позиции, на трето място е Дарик, което има четири първи позиции, на четвърто е Веселина, което има три първи позиции и на пето място е N-Joy, което има две първи позиции. Хоризонт неизменно е пръв в рейтингите от 2001г. до 2007г., в периода 2008г-2010г. той неизменно е лидер по аудитория и пазарен дял в групата 46-54г.

Топ 5 радиостанции Национални аудитории 2001-2010 г. Първи позиции по таргет групи TV Plan/ TNS
Хоризонт Радио1 Дарик Веселина N-Joy	10  6  4  3  2

Нека видим кои са в последното десетилетие

ТОП 3 РАДИОСТАНЦИИ В СОФИЯ, ПЛОВДИВ, ВАРНА И БУРГАС

В София, данните регистрират неоспоримото превъзходство на големите национални програми с политематичен профил. За времето от 2001г. до 2007 г. Хоризонт е безспорен лидер по редовна аудитория с рейтинг, който се движи от 26,3% до 13,7%. През 2008-2010г. в групата 46-54г., в която се намират най- верните му слушатели, той отново е лидер с рейтинг от 26,0% до 27,1%. Дарик постоянно е на втора позиция, с изключение на 2004г. когато бива изместен от Веселина и остава трети. Което потвърждава силата и влиянието на политематичните формати сред най-голямата градска аудитория в страната. Трета позиция заема много популярната музикална верига Веселина, която от 2002 до 2007г. постоянна заема второ или трето място. Може да се твърди, че най-голямата градска радиоаудитория разделя своите предпочитания между националните политематични програми, които предлагат новини, актуална публицистика, бързи репортажи, спорт и музика- и една особено популярна музикална програма за попфолк и етнофолк.

Топ 3 радиостанции Градски аудитории 2001-2010 г. Tv plan/ TNS София
2001 г.	Хоризонт Дарик ФМ+	26,3  24,9  20,2
2002 г.	Хоризонт Дарик Веселина	19,1  15,1  14,4
2003 г.	Хоризонт Дарик Веселина	18,5  17,1  16,9
2004 г.	Хоризонт Веселина Дарик	18,2  17,1  14,3
2005 г.	Хоризонт Дарик ФМ+	24,4  15,0  14,1
2006 г.	Хоризонт Дарик Веселина	32,5  26,0  20,6
2007 г.	Хоризонт Дарик Веселина	13,7  8,2  6,7
2008 г. (46 - 54 г.)	Хоризонт Дарик Радио1	26,0  24,3  23,3
2009 г. (46 - 54 г.)	Хоризонт Дарик Радио1	27,7  26,6  17,2
2010 г. (46 - 54 г.)	Хоризонт Дарик Радио1	27,1  23,8 17,2

В Пловдив, радиокартината на десетилетието е друга. Радио Ритмо пет години е лидер в рейтинга, следвано от Радио1, което е водещо в последните четири години и Веселина, която води през далечната 2002г. Позициите на Хоризонт в града на тепетата са по-слаби - пет години той заема второ или трето място, видимо специализираните музикални формати за златни хитове, шлагери, попфолк и етнофолк са повече желани.

Топ 3 радиостанции Градски аудитории 2001-2010 г. Tv plan/ TNS Пловдив
2001 г.	Ритмо Веселина ФМ+	18,8  12,9  11,1
2002 г.	Веселина Ритмо Хоризонт	18,5  16,5  15,3
2003 г.	Ритмо Веселина Сити	19,4  14,8  14,3
2004 г.	Ритмо Хоризонт Веселина	22,4  19,1  16,6
2005 г.	Ритмо Хоризонт Веселина	20,6  15,3  14,3
2006 г.	Ритмо Хоризонт Сити	17,4  15,1  13,6
2007 г.	Радио1 Веселина Хоризонт	17,0  16,1  14,3
2008 г. (40 - 54 г.)	Радио1 Веселина Дарик	26,9  17,8  17,6
2009 г. (40 - 54 г.)	Радио1 Атлантик БГ Радио	29,7  18,9  17,0
2010 г. (40 - 54 г.)	Радио1 Атлантик БГ Радио	30,2  16,8  16,3

Във Варна, радиокартината е по-сложна - Хоризонт и радио Браво си поделят първото място с лидерски позиции - всяко по три години. Второто място е за Веселина и Радио1, които също поделят второто място с лидерски позиции- всяко по две години. Третото място остава за Радио Варна, регионалната станция на БНР, която шест години е на второ или трето място. Което показва, че в това десетилетие относителната тежест и присъствие на програмите на БНР в морската ни столица са много високи.

Топ 3 радиостанции Градски аудитории 2001-2010 г. Tv plan/ TNS Варна
2001 г.	Хоризонт РРСВарна Браво	19,9  18,8  10,5
2002 г.	Хоризонт РРСВарна Сити	22,9  22,4  15,0
2003 г.	Хоризонт Браво РРС Варна	20,2  19,8  18,1
2004 г.	Браво Хоризонт РРС Варна	18,5  18,0  17,3
2005 г.	Браво РРСВарна Хоризонт	21,1  20,7  16,5
2006 г.	Браво Хоризонт РРС Варна	24,7  16,3  15,3
2007 г.	Веселина Браво Хоризонт	20,2  18,2  16,6
2008 г. (36 - 54 г.)	Веселина Радио1 Хоризонт	24,6  23,2  19,1
2009 г. (36 - 54 г.)	Радио1 Хоризонт БГ Радио	23,4  18,0  17,0
2010 г. (36 - 54 г.)	Радио1 Бградио Хоризонт	25,3  20,2  19,2

В Бургас, радиокартината е по- близка до тази в столицата. Хоризонт е убедителен лидер на десетилетието, той има четири първи позиции и шест позиции- второ и трето място. Веселина и Радио1 си поделят второто място с лидерски позиции- всяко по три години. Но Веселина изпреварва Радио1 с шест позиции- второ и трето място, което показва, че предпочитанията на слушателите през тези години са предимно в нейна полза.

Топ 3 радиостанции Градски аудитории 2001-2010 г. TV plan/ TNS Бургас
2001 г.	Хоризонт Веселина Атлантик	29,3  27,4  16,3
2002 г.	Веселина Хоризонт ФМ+	26,6  24,2  13,2
2003 г.	Хоризонт Веселина Атлантик	27,9  21,7  20,2
2004 г.	Веселина Хоризонт Витоша	20,7  18,6 17,0
2005 г.	Хоризонт Веселина Радио1	22,7 18,2 16,2
2006 г.	Хоризонт Веселина N-Joy	17,3 16,4 12,6
2007 г.	Веселина Хоризонт N-Joy	21,2  19,7  13,5
2008 г. (36 - 54 г.)	Радио1 Хоризонт Веселина	21,5  20,2  19,5
2009 г. (36 - 54 г.)	Радио1 Хоризонт Веселина	26,5  21,5  18,3
2010 г. (36 - 54 г.)	Радио1 БГрадио Хоризонт	24,3  21,1  20,7

Изследванията на TVPlan/TNS показват още, че в това десетилетие, Хоризонт е безспорен лидер и в редица други градски аудитории като Русе, Велико Търново и Плевен, което само доказва нейния общонационален характер. Хоризонт тепърва ще се изправя пред нови предизвикателства и трудности, той постоянно трябва да се доказва в условията на силно конкурентна среда, да се бори за нови слушатели, по- висок рейтинг и пазарен дял, да прилага новите компютърни технологии, да улавя духа на времето и новото цифрово радио. Но едва ли има по- голяма награда за неговия 40-годишния юбилей от обичта и верността на неговите слушатели през годините.

Още »

"Академичен омнибус" потегля във ФЖМК

Първият по рода си "Академичен омнибус" потегля във ФЖМК по инициатива на катедра "Комуникация и връзки с обществеността".

В него ще се качат проф. дфн Милко Петров с книгата "Америка - социалният тропик. Социум и медии на САЩ от Пулицър до Мърдок" (ИК "Сиела") и проф. д-р Здравко Райков с книгата "Креативната комуникация" (ИК "Дармон").

Водачът на завладяващото пътешествие, изследователят на рекламата проф. дфн Христо Кафтанджиев, ще представи авторите и новите им книги с музика, слово и филмови кадри. За пътниците са предвидени дискусия, автографи, много настроение и по чаша червено вино.

Първият курс на "Академичния омнибус" започва на 19 януари, сряда, в 16.30 ч. в зала 13 на Факултета по журналистика и масова комуникация на ул. Московска, 49. Очаквайте следващите му маршрути.

Още »

Журналистика в социалния тропик

Проф. Милко Петров

Погледната от Европа, Америка изглежда като гигантски изпитателен полигон, на който процесът „идея-изобретение-масов пазар“ се върти с шеметно темпо. В САЩ всичко избуява бурно, достига върховна зрелост и отмира с трескавата динамика на тропическия ареал.

Автомобилът, киното, телевизията и десетки други интелектуални рожби на Стария континент само за няколко години се превръщат в неизменен атрибут на американския дом и в емблематична ценност на американската цивилизация. Но шансът на растежа е даден не само на перспективното и практичното: в САЩ дори негодното и нежеланото се изтласква от общественото съзнание не надолу, а нагоре – към сцената, към пълното отиграване, към тоталното изчерпване.
Така кошмарите на Европа се превръщат в пъстрите сънища на Холивуд, потенциалните американски диктатори стават телевизионни посмешища, а яловите социални експерименти (плановата икономика, Сухият режим) се издухват от торнадото на публичната дискусия.

Този ефект на социалния тропик неведнъж е бил обясняван с просторите и природните богатства, с липсата на военни действия и с мултинационалния генетичен потенциал, с либералния модел и с историческия късмет. Но ако просторите са овладени, ако либералният модел действа, ако културните различия не прерастват в кървави етнически сблъсъци, обяснението трябва да се търси и в още един феномен: журналистиката. Тя е и режисьорът, който извежда всичко на сцената, и критикът, който светкавично оценява плюсовете и минусите, и весталката, която показва кое има право на живот и кое – не.

Няма друга страна, в която журналистиката да определя така категорично формите и стила на комуникацията между властници и управлявани, да въздейства толкова пряко върху политиката и икономиката, да участва така дълбочинно във формирането на националните ценности.

Ако не се създава под напора на съдбовни обществени очаквания, журналистиката е повече занаят, отколкото призвание. Поне такова е доминиращото европейско разбиране за нея. От това пренебрежително допускане логично следва, че щом журналистиката не е свободна да бъде върховен съдник, защо тогава да не й вменим задължението да бъде поредният чиновник в чакалнята на властта? – така поне разсъждават европейските политици от осемдесетте години на ХIХ век, когато започва ерозирането на европейския либерален модел. Подобни са разсъжденията на повечето европейски държавници и политици – от Бисмарк до Клемансо, от Дизраели до Кавур.

Ако не дефинира категорично своята пристрастност, то според авторитетите на ХIХ век журналистиката не заслужава да бъде „causa sui“, тоест да бъде кауза, преследваща свои собствени цели. Разграничението е безпощадно – или журналистика придворна, съгласно тривековната европейска традиция, или журналистика партийна, барикадна, партизанска – такава е алтернативата, която времето предлага на тогавашната преса.

Едно изключение в подобно ограничаващо свободния дух противопоставяне предлага американската журналистика. Стартирала като комерсиална, превърнала се в пламенен трибун през Войната за независимост, която освобождава Северна Америка от британската опека, американската преса демонстрира една учудваща способност да се самодефинира адекватно в различни обществени ситуации, като разработва самобитен модел на самосъхраняване и развитие.

Нещо повече, тя превръща този модел в основа за просперитета на обществото, в условие за неговото развитие и икономическо обогатяване. Ето, това е първото основание да се разглежда журналистиката като структурно определящ елемент в американския социокултурен модел, като влиятелен и динамичен фактор в обществения живот, който не просто изразява, но и поражда обществен живот.

Журналистиката не може пряко да променя света, освен в случаите на изключителни обществени очаквания, когато спасителната формула се търси практически навсякъде – от вестника, през религиозната проповед, та чак до спиритизма и месианското бълнуване. Но журналистиката със сигурност има призната привилегия да изразява света и търсещото изход обществено съзнание адекватно. Това й признават всички теоретици на всекидневната журналистическа словесност, които са категорични за способността й да бъде чувствителен, резониращ екран на социалната драма.

Не създава ли журналистиката обаче своя митология на съществуване, свои вътрешни правила, които се „овъншняват“ чрез предметизацията й в поредица предизвикани от самата нея социални актове? Именно тази способност, която властниците почти винаги схващат като неконтролируема опасност, я отличава от съзерцателната природа на чисто художественото, придава й предизвикателна, вулгарна жизненост, която обаче почти винаги е тъждествена с живота.

Да се регулира обществото чрез коригиращото въздействие на медиите, да се развлича, убеждава, просвещава, ангажира – с една дума – да се ръководи и всъщност коварно да се манипулира, според апокалиптичното предупреждение на Ноам Чомски, – не е ли това крайната цел на ефективно работещата подсистема на обществото?

Но въпреки своята разноречивост, вътрешно противопоставяне на бизнес интереси и политически пристрастия, американският медиен пазар, поставен в условията на ясно очертания либерален модел, успява така да изрази и направлява обществото, че то да постигне висока степен на социална организация, икономическа ефективност, на социална хармонизация, на максимално възможна етническа, расова и религиозна търпимост, за която други страни, с далеч по-благоприятни социални дадености, могат само да мечтаят. Eто това е второто основание да се разглежда американската журналистика като част от функционирането на социокултурния модел Америка.

Журналистиката на САЩ е особено интересна през периода 1883–1887 г., когато се появява типично американската градска преса, която вече не копира британските образци и налага един демократичен, на места уличен, на места брутален, но разбираем и увличащ полуобразованите емигранти диалог. Той ги приобщава към социума, към възприемане на неговите ценности и нагласи и към социално хомогенизиране на населението, независимо от драстичните и понякога дори конфликтни различия.

Развитието на американската журналистика от 1883 г., та до днес е особено интересно и заради постоянно променящото се съотношение между субективно и обективно при отразяването на действителността. При всяко нововъведение доминира субективното (по-често като творческа инвенция или мениджърски прийом, отколкото като ясно дефинирана и осъзната политическа или социална поръчка, както често става в Европа). Много са примерите в това отношение. Нововъведенията на Дж. Пулицър, У. А. Уайт, У. Р. Хърст, Е. У. Скрипс, Л. Стефънс, Ъ. Хемингуей, Х. Люс, Д. Сарноф, Н. Мейлър, Р. Рон, А. Нюхарт изпреварват действителността, предугаждат развитието й, „додават“ й елемент на достоверност „на кредит“.

Но успешната и бърза реализация, довела до търговски или творчески успехи, а понякога и до двете едновременно, става гаранция за бързото им „опредметяване“ и превръщането им в неотменим елемент на професионално-творческия процес, без тревогата от правилата, от писани и неписани кодекси. Това не бива да ни учудва с оглед на характера на американската бизнес и творческа среда, ориентирана към постижението, каквото и да е то, а не към доказването му чрез сложна, кабалистична доказателствена процедура, както често става в Европа.

В САЩ нововъведението бързо се обективира и се схваща вече като елемент на професионалния и обществения живот, като факт, който налага съобразяването и постоянното съизмерване с него. Така „опитоменото“ субективно се превръща във вторична обективна реалност и отваря място за нови субективни интерпретации, които лесно могат да бъдат обективирани от мелницата на всекидневния журнализъм, ускоряващ своя механизъм за бързо издигане и сваляне на герои, мъченици, звезди и злодеи.

Зрелищността на предлаганите образи не само облекчава възприятието, както обикновено се твърди от изследователите на масовата култура и масовата преса, но тя дефинира по нов начин рецептивните нагласи като цяло. Аудиторията привиква да преработва и журналистическата информация по схемата на скечово-сценичната култура на забавлението: със същите сюжетни поанти, ефектни и директни изходи от заплетените ситуации, предизвикващи бързо, безкритично възприемане и бързо освобождаване на паметта.

Този модел, предложен за първи път от „жълтата“ и доразвит по-късно от таблоидната журналистика, се опира, разбира се, на по-дълбоки рецептивни нагласи, заложени в самата американска култура. Но така или иначе, именно масираното навлизане на „жълтия печат“ превръща тази рецептивна нагласа в устойчив синдром на възприемане-забравяне в американската масова култура и дори във всекидневното общуване.

Развитието на американската журналистика от 1883 г. до днес е интересно и с постепенното навлизане на визуализацията, на променящите се съотношения между текст и изображение, на открояващата се диференциация на журналистиката като тип социална дейност – първоначално единосъщна с културата, политиката и религиозната проповед, от края на ХIХ век тя се приближава все повече към бизнеса и всекидневния живот.

Проявленията на американската журналистика от 1883 г. до днес разкриват и променящите се параметри на социалното пространство, очертавано от нейните послания: разширяване на публичността, включването на нови сегменти от аудиторията, промяна на ролевите отношения автор–реципиент в алтернативната преса на шестдесетте години на ХХ век, сателитното трансфериране на новини от свободно практикуващи репортери, които са тематично по-независими и оспорват диктата на телевизионните мрежи.

Американската журналистика извоюва тази си ключова позиция още през последната трета на XIX век с един отказ и с един избор. Тя се отказа от педагогическите претенции, литературните подражания, ораторския балкон и патрицианското високомерие. Тя избра страната на масите и от тяхно име активно се намесва в управлението, докато се превръща в основен регулатор на демокрацията, стимулирайки и обезвреждайки (когато се налага) мощта на Америка.

Журналистиката постави дълбокия си отпечатък върху Съединените американски щати, като превърна своята фундаментална необходимост – съобразяването с публиката – в норма на обществения живот, като изработи постепенно форми и средства за социален контрол над политиката. С това коренно измени на първоначалния си модел – да информира управляващите и да контролира управляваните.

Американският печат е блудният син на Просвещението, който отхвърли неизпълнимите възпитателни амбиции и своевременно видя, че на сцената излизат милионите обикновени хора. Вместо да ги образова и усмирява, той предпочете да ги изрази: с най-ниските им инстинкти, с най-пошлите им ценности, с най-вулгарната им социална агресия.

Резултатът е зашеметяващ: именно от презряната „жълта преса“ избуява реформистката журналистическа школа на „макрейкърите“, която издейства едни от основните социални закони. Така пресата обезопасява класовите конфликти, като ги „изживява“ по своите страници, култивира омразата на тълпите, изпращайки я на точен адрес, отработва чрез бурна и всеобща дискусия всяка нова политическа тенденция, ускорява или укротява, но във всеки случай извежда чрез словото целия потенциал на едно явление – положителен или отрицателен, отиграва го в целия спектър на възможностите – от трагедия до комедия, от анализ до пародия – и осъществява една демокрация на идеите.

Колкото и крайно да звучи твърдението, че журналистиката е спестила на Америка тоталитарните експерименти, Хитлер и Сталин, поне не може да се отрече приносът й за бързото изживяване на подобни тенденции, за трансформирането на физическото насилие в словесно-психологическо.

И ако иронично се подхвърля, че именно журналистиката е свела политиката до масово шоу, борсата – до бингозала, културата – до уличен театър, нека не забравяме, че това са проявления на един и същ феномен: извеждането на главните социални актьори от Храма на Сцената, където те стават видими, достъпни и уязвими. Те са принудени да действат – незабавно и ефективно, да се съобразяват с публиката и да не разчитат много на задкулисния мрак, защото именно там ги дебнат репортерите.

Американската журналистика не е само всевиждащото око на новия бог – масата, нито е само жълтото момченце, което не се уморява да повтаря, че царят е гол (описвайки всичките му детайли), тя е и главният психоаналитик на Америка, който непрекъснато превръща несъзнаваното в осъзнато, потуленото – във видимо за всички, премълчаваното – в обект на публична дискусия.

Според някои тълкуватели първият стих на Библията гласи: „Бог създаде света, говорейки“. Журналистиката създаде демократична Америка, като чрез словото детабуизира обществената и личната реалност. Тя създаде и утвърди масовия пазар на идеите. Тя изрази врявата на социалния тропик и внесе разум в него. Тя превърна феномена Америка в проект, над който чрез дискусията работи цяла една нация.

Именно този поглед върху обществения механизъм – едновременно отвън и отвътре – дава на изследователя изключителната възможност чрез журналистиката да обозре специфичния културно-политически модел на САЩ. Как взаимодейства тя с другите сфери на обществения живот? Как предусеща, налага и контрира социалните тенденции? Как собственото й развитие изразява движенията на времето – от нахлуването на имигрантските потоци, през възхода на градовете, опиянението на двадесетте години и отрезвяването от Голямата депресия?

Как стремително усвоява всички шансове на технологическата ера, как трескаво създава нови форми и жанрове, как в нейния живот пулсира същата динамика на социалния тропик, същото редуване на раждане и смърт, на почти дарвинистична битка за оцеляване и как в резултат на този привидно нерегламентиран, тръгващ отдолу, неокастрен растеж се стига до социално ценното, разумното и полезното. Вероятно нито една друга журналистика не е падала толкова ниско, но и нито една не е постигала толкова много. Това не е журналистика за пример – но в нея можем да намерим примери за всичко.

Из предговора към книгата "Америка - социалният тропик. Социум и медии на САЩ от Пулицър до Мърдок", подготвена от ИК "Сиела". Милко Петров е професор по чуждестранна журналистика и изграждане на имидж във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Св. Климент Охридски", доктор на филологическите науки. Четиринадесет години е работил като журналист в печата - в. "АБВ", в. "Отечествен фронт", в. "Епоха". Специализирал е в САЩ, Германия и Франция. Преподавал е в редица университети у нас и в чужбина. Автор е на пет книги и над триста научни публикации, разглеждащи въпросите на журналистическата теория, световната журналистика и персоналния имидж.

Още »

Думите на медийния преход

Речникът "Думите на медийния преход" се издава в рамките на научния проект „Електронната медийна среда в Република България в условията на преход и цифровизация (1999 – 2012)”, финансиран от фонд „Научни изследвания” на Министерството на образованието, младежта и науката. Негови автори са Маргарита Пешева, Мария Попова, Милко Петров, Христо Кафтанджиев, Евгения Николова, Силвия Цветкова-Казандзи, Борислав Градинаров и Ели Герганова.

Речникът „Думите на медийния преход” си поставя за цел да дефинира и осмисли голямата промяна, която се случи в медийните практики през последните две десетилетия. Класическите радио и телевизионни форми постепенно отмират за сметка на бързата им замяна с новите аудиовизуални медийни услуги, които се налагат в условията на медийна глобализация и конвергенция, на преход от аналогова към цифрова наземна телевизия. Цифровата телевизия е естествен резултат и ефект на новия глобален свят, на неговата медиаморфоза, която обединява старите и новите медии чрез силата на цифровия език и интерактивността.
Издаването на този речник надгражда два медийни проекта, които го предхождат – „Език на медийната регулация” като част от проекта ”Професионални дефиниции в радиото и телевизията”, осъществен чрез Пакта за стабилност с финансовата подкрепа на Irex/ Promedia и „Речник по медийно право”, издаден през 2005 г. Първият речник обхваща 123 термина, които съдържат сравнително кратки дефиниции, вторият представя основния пакет от понятия в областта на медийното право, които са подробно разработени. Новият речник „Думите на медийния преход” съдържа 27 понятия, които са представени много подробно, с необходимата професионална аргументация. От тях 24 медийни понятия се предлагат на вниманието на читателя за първи път – те навлязоха в медийните анализи и журналистическите практики в последните няколко години.
Развитието на интернет като медиен континиум, средство за бизнес, комуникация и култура доведе до качествена промяна на традиционната журналистика и на нейния продукт. Онлайн журналистиката, информационните сайтове и онлайн редактирането са онези актуални журналистически стандарти, характерни за модерната преса, радио и телевизия. Те все повече се разширяват по посока на блоговете и социалните мрежи, които представят личните мнения и оценки на онлайн потребителите, които вече активно участват в създаването на новия журналистически продукт. Към тях можем да добавим радио и телевизионните програми онлайн, които разширяват медийната среда, променят нейното съдържание, контекст, участници.
Разделянето на медийните услуги на линейни (по програмна схема) и нелинейни (по каталог) и бързото навлизане в европейското пространство на услугите on-demand, разпространението на мобилната телевизия, на 3D телевизията, появата на смартфоните и таблетите като високотехнологични машини, продукт на конвергенцията на електронните медии, компютърните технологии и преноса на електронни съобщения, само показва посоките, темповете и новото съдържание на медийния преход.
Преходът в областта на медиите, новите компютърни технологии и стандартите за пренос на електронни съобщения в интернет се дефинира и чрез появата на нова медийна политика и демокрация, при която читателят, слушателят, зрителят изпълнява своята роля в процеса на комуникационно взаимодействие главно чрез позицията си на активен потребител. Интересите на аудиторията определят политиката на ЕС при развитието на медийния пазар, при ограничаването на медийните концентрации, защитата на медийния плурализъм. Европейското и българското медийно законодателство забраняват на доставчиците на аудио-визуални медийни услуги да излъчват програми с вредно съдържание за децата, безпричинно да ги показват в опасни ситуации, да излъчват скрити търговски съобщения или използващи техники, действащи на подсъзнанието. В съответствие с Директивата, Законът за радиото и телевизията задължава доставчиците на медийни услуги да спазват нормите на Етичния кодекс на българските медии, разработен от Фондация „Национален съвет за журналистическа етика” и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация, разработени от сдружение „Национален съвет за саморегулация”.
Специален акцент се поставя върху развитието на медийното законодателство и регулация, появата на Директивата като главен инструмент в общностното медийно законодателство, промените в ЗРТ, които правят възможен у нас прехода към цифровата наземна телевизия. Особено внимание се отделя и на дуалистичния модел в развитието на електронните медии, характерен за ЕС, на развитието на обществените медии и техните модели на финансиране.

Речникът „Думите на медийния преход” съдържа пакет от актуални медийни понятия, които обхващат особено важни явления и процеси в медийната област, появата на нови медийни практики, промяна на регулаторната рамка, предизвикателствата на онлайн журналистиката. Ако сме успели чрез новите медийни понятия да направим малка крачка напред в дефинирането, осмислянето и разбирането на особено важните процеси в развитието на електронната медийна среда, значи действително си е струвало усилията.

МАРГАРИТА ПЕШЕВА
МАРИЯ ПОПОВА
МИЛКО ПЕТРОВ
ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ НА РЕЧНИКА МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРОЧЕТЕН ИЛИ ПЪК ИЗТЕГЛЕН ТУК

Още »