Блогове, журналисти блогъри и блогосфери

Доц. д-р Иванка Мавродиева
Философски факултет, СУ

Настоящата статия е опит да бъдат представени резултати от наблюдение на блогове, създадени и поддържани от журналисти и от медии, като целта не е изчерпателно проучване, а поставяне във фокуса на следващи изследвания на интересен от научна гледна точка проблем. В първата част се представят понятията блог, блогър, блогосфера, като още в началото ще бъде дадена накратко информация за тях. Във втората част се акцентира на резултати от наблюдения на блогове на журналисти и медии.


Терминът блог (Blog) е създаден като съчетание от думите уеб и лог (web+log=blog). Постепенно смисълът, който се влага в този термин се променя, както и обемът на понятието блог означава различни неща за отделни групи. Когато възниква, в основата на термина блог е вложен смисълът на онлайн дневник. Платформите създават възможности той да бъде обновяван редовно, като обикновено при отваряне/посещение на блога се показва постът, който е публикуван последен, т.е. в обратен на хронологическия ред на публикуване. През последните години се появяват твърдения и становища, че блоговете или поне някои от тях, могат да бъдат определени като социални медии. Повечето изследователи се обединяват около становището, че блоговете в съвременното им проявление вече са част от Web 2.0. Въпреки че обликът на блоговете се променя, основните характеристики на един блог обикновено включват първа страница с определен брой съобщения, започващи с най-новия датиран архив, категории, списъци и блогрол.

Ако трябва да бъде определено какво е блог, то той може да бъде представен по следния начин, като не са налице претенции са изчерпателност и даване на научна дефиниция:

- блогът е вид сайт;

- в блоговете се пише по една тематична област или по няколко теми, като блогърите правят избора;

- постовете или публикациите могат да бъдат както само текстови или само аудиозаписи и видеоклипове, по-рядко само визуални, включващи фотографии, карти, схеми, диаграми и други. Все по-често постовете съчетават в неделима цялост съдържателни и структурни елементи като текст, снимки, както и други визуални изображения и видеоклипове;

- в блога се публикуват линкове и хиперлинкове към други блогове, сайтове, портали, форуми, библиотеки, институции и др.

- налице са възможности за задаване на въпроси и изказване на мнения, за участие в диалози и форуми към самите блогове, като в повечето случаи форумите се реализират след регистрации на желаещите да участват в тях;

Под блогосфера (Blogosphere) се разбира в широкия смисъл всички блогове, а в по-тесния смисъл обединяване на блогове от дадена област или сфера. Терминът блогосфера може да бъде използван също, когато става дума за всички хора, които имат и поддържат блог/блогове. Съществува и понятие, образувано на същия принцип за туитър – туитосфера. Като синоними на термина блогосфера се използат и блогивърс. Като синоними се използват блогистан или много рядко блогпространство или блогово пространство.

Погледнато хронологично назад, името на Клаудио Пинянез (Claudio Pinhanez) се свързва със създаването за пръв път на онлайн дневник, а годината е 1994. Онлайн дневниците се развиват и през 1997 г. вече има са създадени блогове, които са доста близки до съвременното им предназначение. Имената на Джъстин Хол (Justin Hall) и Дейв Уайнър (Dave Winer) се свързват именно с това развитие. В следващите десет години блоговете се развиват като съдържание, предназначение, функции; развиват се и технологично, подобряват се платформите. Блоговете разширяват влиянието си върху бизнеса, политиката, медиите; те вече имат доказано място и роля в социалния и културния живот в различни държави. През следващите години блоговете оказват влияние върху политиката, такива примери дава П. Павлов в книгата си „Online журналистика” [1].

Началото на новия XXI век – 2001 г. е и началото на изучаването на блоговете като нов тип медия в университетите. Търсачката на блогове Technorati се приема като фактор, който не само констатира нарастване броя на блоговете, но също така прави класации на най-известните и влиятелни блогове.

Все още в научната сфера съществуват различни мнения какво е блог, за една група изследователи той продължава да бъде личен дневник; според друга група учени някои от блоговете вече са социална медии; трета група анализатори определят блога като комуникационен канал; за четвърта група учени това е онлайн базирана платформа; пета група преценяват, че е удобен за ползване софтуер. Постепенно някои от предразсъдъците към блоговете се преодоляват, пейоративното значение се редуцира, тъй като част от тях се развиват и утвърждават. Някои от блоговете изминаха пътя от личното и неформалното писане към активно и ангажирано представяне на позиции и мнения по значими събития, теми, идеи, проблеми. Поведението на блогърите включва ясно заявяване на позициите им както в личните блоговете и блогосферата, така и в обществото. От друга страна, потребители, институции, експерти по комуникации и медии преосмислят резервите и колебанията си към блоговете. Следователно протичат успоредно три процеса: първият е процес на утвърждаване на блоговете и блогосферите; вторият процес се изразява в натрупване на опит и осъзнаване на идентичността и ролята на блогърите и третият процес, това е постепенното експертно и институционално признание на блоговете и блогъри на базата на анализи и отчитане на промените в комуникативното поведение.

Ако се обърнем назад, в България за блогове може да се говори от 1999 г. Проучванията показаха, че блогът на Георги Варзоновцев, <http://mchell.net/index.php>, стартира през 1999 г., според представената от блогъра в същия блог информация, а именно „Da Groovie Place се появи в началото на септември 1999 година. От тогава мина доста време, случиха се доста неща. Аз определено не съм същият и сайтът не е същият. По-добър или по-лош – трудно мога да кажа.”

В тази част на публикацията накратко ще бъдат представени изследвания върху блоговете в България от български изследватели.

Социалните аспекти на блоговете в България попадат във фокуса на вниманието на Любима Йорданова и екип, като влиянието на блоговете върху обществото е определено като значително, освен това се поставя акцент и върху блогове на български журналисти и политици [2].

Най-много изследвания има за политическите блогове в България. Например Илия Вълков проучва блоговете по време на изборни кампании през 2010 година и представя резултати в две публикации, а именно „Блогвай за политика” и „Политическите блогове по време на избори” [3]. В по-широк план са изследвани политическите блогове от Александър Кръстев, като резултати са представени в статията „Генезис на блоговете и тяхната полза за българските политици” [4]. Изследователският интерес на Милена Кирова е насочен към анализиране на политическите блогове, а и на социалните мрежи, като резултати са представени в две публикации, а именно „Блоговете на политиците” – PR инструмент и популизъм” и „Българската блогосфера: политическа (не)употреба” [5]. Корпоративните блогове са изучавани от Михаил Стефанов, като в две публикации са изведени резултати от проучванията: „Корпоративният блог или неизменният интернет инструмент” и „Виртуална реторика, блогове и Web 2.0” [6]. Авторът на настоящата статия представя резултати от изучаване на академичните блогове в статията „Академичната комуникация във и чрез академични блогове” [7]. В книгата „Виртуална реторика: от дневниците до социалните мрежи” е направен анализ на българската блогосфера, като са представени политически, корпоративни, медийни, академични, банкови, журналистически, лични и други блогове [8]. Кристина Пайташева в статията „Феноменът „субблогинг” проучва блоговете в един недостатъчно изследван, но интересен контекст, а именно младежките субкултури [9]. Мястото и ролята на блоговете в глобалната мрежа и по-конкретно спрямо развитието на българския медиен пазар провокира интереса на изследователи и журналисти. Георги Лозанов изказва становище, че „Блоговете са нов тип журналистика в медиата интернет.” [10]. Орлин Спасов, проучвайки развитието на глобалната мрежа, на социалните мрежи и социалните медии и по-конкретно на блоговете, изказва позиция относно ролята им в редица публикации, две от които са „Хибридизация на публичната и частна сфера в интернет: българските лични страници и блогове” и „Социални медии, социални мрежи: активност и активизъм” [11]. В популярен план позиции за блоговеге в български медии изразява Р. Станева в сп. Sign Cafe в статията „Блогърът, мой приятел” [12].

След прегледа на блоговете, селекцията и анализите може да се твърди основателно, че в България вече може да се говори за българска блогосфера, като под това понятие се разбира блогосфера, която се създава от всички блогове в България. Възможни са блогосфери в различни области. В България за създаване на блогове се използват безплатните платформи wordpress, blogspot, възможности за стартиране на блогове дава и blog.bg/ и немалко блогъри са регистрирани там. Българският интернет портал dir.bg също предлага възможности за създаване на блогове чрез регистрация и <http://blogs.diri.bg/>. Има и блогове, които след името и домейна са разширенията .bg, .com, .net, .org, .eu и други.

В България има хиляди блогъри, повечето от които не са журналисти, т.е. не работят в медии, нямат опит като журналисти, нямат журналистическо образование. Същевременно някои журналисти се ориентират към създаване и поддържане на свои лични блогове, в които публикуват постове. Отговорите защо са избрали за бъдат блогъри, след като са утвърдени имена и имат опит в различни медии: печатни и електронни, не е еднозначен и не е лесен. При условие, че се приеме, че това е проява на увлечение към нов тип писане или следване на наложили се, дори и временно, модерни тенденции, това едва ли ще бъде изчерпателен отговор. В случай, че се търсят отговори в посока осмисляне възможностите на блоговете не като конкуренти, а като паралелен източник на информация, такъв отговор също може да има последователи. Ако се вземат под внимание резултати от наблюдения и анализи на промените в Web 2.0, както и появата на социални медии и засилващото се влияние на социалните мрежи, също е възможно да се намерят основания защо някои журналисти са и блогъри, успоредно с работата им в различни медии като водещи, кореспонденти, анализатори, сътрудници и други. Наблюденията показват, че нагласите на блогърите са към представяне на позиции, мнения и оценки, към правене на коментари по актуални и значими теми, като самите те са създатели на дизайна на своя блог, те избират за какво да пишат и по какви теми да пишат, как да съчетават вербални и визуални средства. Едва ли отговорът е и в усещането на дефицити и търсене на ново поприще, но е факт, че журналистите, които блогват, са едни от най-добрите блогъри в България. Те адаптират опита и компетентностите си към един нов тип писане, а вероятно и осмислят развитието на т. нар. онлайн журналистика, която не е хомогенна и е в процес на създаване и утвърждаване.

Сред журналистите, които имат и поддържат активно блогове, се откроява Иво Инджев. Според някои изследователи може да се каже, че това е гражданска и социална медия от нов тип. Известен е и блогът на Николай Бареков, един от първите журналисти, който като водещ на сутрешен блог, започна да публикува постове в свой блог. На високо ниво е блогът на Иван Бедров, постовете в него показват професионализъм, същевременно е запазена спецификата при писане на постове. Блогът на Невяна Гюрова също провокира вниманието с интересния начин на представяне на позиции по актуални теми. Блогове имат и Веселина Седларска и Георги Коритаров. В групата Блогинар фигурират имената на известни журналисти. Дори да се приеме като модно явление, опити в блогирането имат Петко Бочаров, Иван Гарелов и други.

Става видно, че журналистическата блогосфера в България постепенно се утвърждава, с различна динамика се развиват отделните блогосфери към медиите. Същевременно някои от блоговете вече се приемат като авторитетни, особено от медии като в. Капитал и в. Дневник. Блог обществата в България също постепенно получават популярност и започват да оказват влияние. Имената на отделни блогъри, в това число и на журналисти блогъри, се приемат като синоним на личности, които задават параметрите на нови модели на общуване в глобалната мрежа. Ако използваме количествен критерий, някои блогове имат повече от сто поста и се поддържат от повече от три-четири години. В същото време може да се говори за повишаване качеството на писане на постове. Появяват се и съвети как да се пишат постове, макар и те да са на популярно ниво. В някои случаи е възможно да се приеме, че има готовност да се споделя опит как да се блогва, да се представят добри практики. Вероятно скоро ще има и речници, наръчници и книги за блогъри. Може би това ще е стъпка в посока изясняване на метаезика на този тип писане, което дори да не претендира да е журналистическо, вече е факт. Освен това се оценява този нов начин на писане, като е възможно някои от блогърите и специалистите по комуникации да изведат параметрите на дейностите на онлайн редакторите. Възможно е да се констатира необходимостта от актуализиране на базови принципи, като се тръгне от журналистиката към създаването на постове като специфичен начин на уебписане. Наблюденията показват, че на този етап все още процесите протичат по такъв начин, че те не са направлявани. Разчита се на самоинициатива от страна на блогъри, изследователи и специалисти. Същевременно е ясно, че не всички блогъри биха искали да развият уменията си да създават постове чрез обучения, вероятно повечето от тях не се възприемат като авторитетни създатели на публикации в глобалната мрежа. Повечето блогъри, които не са журналисти, осъзнават, че медиите разполагат с професионално подготвени специалисти, с техника, с възможности да функционират ежедневно, да разполагат с екипи от сътрудници, кореспонденти и редактори. Журналистите, които имат и поддържат свои блогове, представят добри практики и модели на писане, което макар и условно, можем да наречем журналистическо уебписане. Кратките изречения, информационната плътност, вътрешните заглавия, яснотата при представяне на факти и позиции, позоваване на източници и онлайн ресурси, включване в текстовете на хиперлинкове вече са устойчива тенденция в постовете на журналистите блогъри. Те поставят високи критерии към самите себе си при създаване на постове, защото освен професионални критерии и опит, те поемат отговорността и като активни участници във виртуалната комуникация. Това се отнася за българските журналисти блогъри, които задават стандартите на този тип онлайн журналистика.

Обобщавайки, смятаме, че се очертават три тенденции. Първата се заключава в създаване на изцяло текстови постове, в които обаче има подзаглавия и/или вътрешни заглавия в различни цветове, както и линкове, хиперлинкове и постоянни връзки. Втората, която се развива особено динамично, се изразява в създаването на завършен пост при съчетаване и баланс между визуални и вербални елементи в единна крайна структура и при синхронизиране на значенията между тези елементи. Третата тенденция е все още в начален етап, като тя насочва към използване доминиращо на визуални кодове с линкове и постоянни връзки към текстове под формата на уеббазирана информация. Заглавията са кратки или не особено дълги, интересни и провокиращи и насочващи към съдържанието на постовете.

Основателно може да се твърди, че в България има създадена и утвърждаваща се журналистическа блогосфера. Същевременно има и такива журналистически блогосфери, които са се идентифицират като блогосфери, заявили са този си статус във виртуалното пространство и се приемат като такива. Тук ще посочим няколко такива, които са създадени и поддържани от утвърдени български медии. „Blogosfera.Dnevnik.bg е секция на вестник Дневник, „която събира любопитни и активни български блогове, подбрани от редакторите на сайта. Целта на Блогосферата е да промотира блогa като нов вид медиа” – <http://blogosfera.dnevnik.bg/>. Вестник Капитал има активно действаща и авторитетна блогосфера, наречена „Мегафон” <http://megafon.capital.bg/>. Коректно отстрани са представени линкове към блоговете, на които се позовава медията и които цитира.

Вестник Новинар също създава и поддържа своя блогосфера, към нея има немалко български журналисти и тя се намира „Блогинар”, създадена вероятно като игра на думи при съчетаване на двете думи новинар и блог. Предоставянето на текстове и постове е проява на един нов тип поведение на блогърите и по принцип на тези, които са активни в Web 2.0, а именно нагласата да споделят, да предоставят информация, да бъдат проактивни и кооперативни.

Друга блогосферата съществува към електронното списание за модерната жена „Аз жената””, <http://blogosfera.az-jenata.com/> , която също се развива успешно.

Съществуват и друг тип блогове, които са насочени към тематика, свързана с медии или представят новини в тях, например Медиен блог – <http://media-bg.blogspot.com/2010/08/blog-post_16.html> и Блог новини – <http://blognovini.com/?command=ShowCategory&date=20100105>.

Експерти в изследването на интернет, на социалните медии и мрежи и в частност на блоговете, смятат, че някои от блогърите са лидери на мнение, като при самите блогъри е налице осмисленост на функциите на блога и идентификацията им. Такъв е блогът на Нели Огнянова „Медийно право”, който се е утвърдил не само сред академичните общности, но и сред медии, граждани, организации и институции. Той е един от най-четените и най-цитираните блогове и е включен в блогосферата на в. Дневник.

У нас вече има опити от PR и бизнес гледна точка да се говори и за осмисляне на ролята на блогърите и важността от това те да бъдат обединени, някои от тях са съзрели и имат чувство на идентичност и осъзнават необходимостта не само от легитимация, но и от създаване във виртуалното пространство на място, пространство, където българските блогъри имат възможност да публикуват. Така Българското блог общество BlogStab вече има такава възможност чрез <http://www.blogstab.com/>.

Други факти, които са показателни за това, че блоговете се развиват динамично и се утвърждават във виртуалното пространство, са класациите за блогове, например <http://topbloglog.com/> и <http://www.topbloglog.com/>. Други класации се правят от NovaVizia – <http://www.novavizia.com/>.

Блогът <http://www.alabala.org/about> също представя резултати от класации. Вече има активност сред блогърите в България, които предприемат дейности, свързани с класации, осъзнавайки трудността на начинанието, необходимостта от критерии, гласуванията и избора.

Статии със съвети и изясняване на новата терминология и метаезика за блоговете има публикувани и в медии, сайтове „Сита Мениджмънт Консулт” и NovaVizia.com реализират инициативата на „Най-добрите корпоративни блогове в България 2009?, като кампанията е много добре огласена в медиите и във виртуалното пространство, има линкове освен в <http://www.novavizia.com> и в <http://www.sitamanagement.com/664.html>, и клипове в социалните мрежи: „Най-добрите корпоративни блогове 2009” – <http://www.youtube.com/watch?v=L2V-uETdSvs&feature=related>. Крайни резултати от гласуването на публиката в „Най-добрите корпоративни блогове в България 2009?„ са оповестени от Тодор Христов, Сита Мениджмънт Консулт ООД. Класации на блоговете се правят и от отделни блогъри.

Има и други интересни инициативи и дейности, например Картата на българските блогове, инициирана и разработвана от Иван Станков, Уеб дизайнер и SEO специалист, <http://www.ivostankov.net/2009/08/16/my-blog-on-bg-blogs-map/>. Блогърът прави уточнението, че „Картата на Българските Блогове не е класация. Тя няма за цел да определя кой блог е по-по-най, а просто ще дава информация за активните български блогове като географска локация.” <http://www.alabala.org/2121.html>.

В заключение може да се каже, че тръгвайки от индивидуални решения, постепенно блоговете в България се увеличават, повишава се не само качеството на постовете в тях, на съдържанието им, но и на дизайна и оформлението. Вече има основания да се говори за обособяване на блогосфери, за създаване на общества на блогъри и на осмисляне на важността от обединени усилия, както и от класации, позициониране чрез своеобразни реални и виртуални PR събития. Наблюдава се тенденция към споделяне на опит при създаване на блогове, за поддържането им и за писането в тях, макар и на принципите на самообучението и самоусъвършенстването. Индивидуалните, експертните и институционалните оценки и мнения спрямо функциите на блоговете като социална медия също се увеличават и се преодоляват първоначалните резервирани, скептични и иронични оценки в посока повече обективност на базата на търсене на критерии и измерители, които биха довели до повече обективност. Макар и все още относително ограничени, изследванията за блоговете в България показват интерес и от страна на изследователи и академични общности към тази проблематика.

Кратък списък с лични журналистически блогове

Веселина Седларска – <http://veselinasedlarska.bloginar.net/>

Георги Коритаров – <http://georgikoritarov.bloginar.net/>

Иво Инджев – <http://ivo.bg/>

Иван Бедров – <http://ivanbedrov.com/?p=425>

Иван Гарелов –<http://ivangarelov.bloginar.net/>

Невяна Гюрова –<http://semkiibonbonki.blogspot.com/>

Николай Бареков – <http://www.barekov.com/>

Петко Бочаров – <http://petkobocharov.bloginar.net/>

Журналистически и медийни блогове

Медиен блог – <http://media-bg.blogspot.com/2010/08/blog-post_16.html>

Блог новини – <http://blognovini.com/?command=ShowCategory&date=20100105>

Цитати

[1] Павлов, П. Online журналистика, Изд. Ваньо Недков, С., 2010, 85-95.

[2] Йорданова, Л. Блоговете в България – социални аспекти – 22 март 2009 г., <http://www.obshtestvo.net/content/view/1169/4/>.

[3] Вълков, И. Блогвай за политика, сб. Комуникации във виртуална среда, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2010, 87-97; Политическите блогове по време на избори, ел. списание Медии и обществени комуникации, бр. 9, март 2011, <http://www.media-journal.info/?p=item&aid=141>.

[4] Кръстев, А. Генезис на блоговете и тяхната полза за българските политици, сп. Бизнес секретар, бр. 1, 2010, 18-21.

[5] Кирова, М. Блоговете на политиците – PR инструмент и популизъм. Политиците ни още избягват да отговарят на директни въпроси. Мониторинг на блоговете на български политици, декември 2008. Фондация „Медийна демокрация”. <http://www.fmd.bg/?p=148 >; Българската блогосфера: политическа (не)употреба сб. Медиите и политиката, София, 2011.

[6] Стефанов, М. Корпоративният блог или неизменният интернет инструмент, сп. Бизнес секретар, 2008, кн.1, 10-13; Виртуална реторика, блогове и Web 2.0, Съвременни реторически практики, С., 2010, 156-165.

[7] Мавродиева, И. Академичната комуникация във и чрез академични блогове, сп. Бизнес Секретар, бр. 3, 2010, 14-18.

[8] Мавродиева, И. Виртуална реторика: от дневниците до социалните мрежи, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2010.

[9] Пайташева, К. Феноменът „субблогинг”, сп. СеминарBG, бр. 3 „Младежки субкултури”, <http://www.seminar-bg.eu/bg/spisanie-seminar-bg/broy3/item/279>.

[10] Станева, Р. Блогърът, мой приятел, сп. Sign Cafe, с. 100-101, 102, публикувана в <http://prnew.info/tag/socialni-mreji/page/2/>.

[11] Спасов, О. Хибридизация на публичната и частна сфера в интернет: българските лични страници и блогове, сп. Социологически преглед, кн. 3-4, 2007, 389-408; Социални медии, социални мрежи: активност и активизъм, сп. Социологически преглед, кн. 3-4, 2008, 47-64.

[12] Станева, Р. Блогърът, мой приятел, сп. Sign Cafe, с. 100-101, 102, публикувана в <http://prnew.info/tag/socialni-mreji/page/2/> .


Библиография
Вълков, И. Блогвай за политика, сб. Комуникации във виртуална среда, съставител И. Мавродиева, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2010, 87-97.
Вълков, И. Политическите блогове по време на избори, ел. списание Медии и обществени комуникации, бр. 9, март 2011, <http://www.media-journal.info/?p=item&aid=141>, последно посещение 15.04.2011.
История на блоговете, публикувано на 12.03.2006 в 18:33 от queen_blunder на <http://bglog.net/Obrazovanie/5221>, последно посещение на 04.07.2010.
Йорданова, Л. Блоговете в България – социални аспекти – 22 март 2009 г., <http://www.obshtestvo.net/content/view/1169/4/>, последно посещение 15.08.2010.
Кирова, М. Блоговете на политиците – PR инструмент и популизъм. Политиците ни още избягват да отговарят на директни въпроси. Мониторинг на блоговете на български политици, декември 2008. Фондация „Медийна демокрация” <http://www.fmd.bg/?p=148 >, последно посещение на 02.08.2010.
Кирова, М. Българската блогосфера: политическа (не)употреба, сб. Медиите и политиката, съставители Георги Лозанов и О. Спасов, София: фондация „Медийна демокрация”, Фондация „Конрад Аденауер”, 2011.
Кръстев, А. Генезис на блоговете и тяхната полза за българските политици, сп. Бизнес секретар, бр. 1, 2010, 18-21.
Лозанов, Г. Блоговете са нов тип журналистика в медиата интернет. <http://capital.bg/interaktiv/debati/7_medii_li_sa_blogovete/933618_georgi_lozanov_predsedatel_na_suveta_za_elektronni/>, последно посещение на 07.08.2010.
Мавродиева, И. Съвременни проявления на реториката или от Агората до Web 2.0., сб. Съвременни реторически практики, изд. Сема РШ, С., 2010, 8-31.

10. Мавродиева, И. Виртуална реторика: от дневниците до социалните мрежи, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2010.

11. Мавродиева, И. Академичната комуникация във и чрез академични блогове, сп. Бизнес Секретар, бр. 3, 2010, 14-18.

12. Николов, Д. Блогърската криза: липса на вдъхновение или на желание?, <http://www.kreativen.com/blogvane/writers-block/>, последно посещение на 20.07.2010.

13. Павлов, П. Online журналистика, Изд. Ваньо Недков, С., 2010.

14. Пайташева, К. Феноменът „субблогинг”, сп. СеминарBG, бр. 3 „Младежки субкултури”, 17 Май, 2010г., <http://www.seminar-bg.eu/bg/spisanie-seminar-bg/broy3/item/279>, последно посещение на 27.04.2011.

15. Спасов, О. Хибридизация на публичната и частна сфера в интернет: българските лични страници и блогове, сп. Социологически преглед, кн. 3-4, 2007,389-408.

16. Спасов, О. Социални медии, социални мрежи: активност и активизъм, сп. Социологически преглед, кн. 3-4, 2008, 47-64.

17. Стефанов, М. Виртуална реторика, блогове и Web 2.0, Съвременни реторически практики, С., 2010, 156-165.

18. Стефанов, М. Корпоративният блог или неизменният интернет инструмент, сп. Бизнес секретар, 2008, кн.1, 10-13.

19. Станева, Р. Блогърът, мой приятел, сп. Sign Cafe, с. 100-101, 102, публикувана в <http://prnew.info/tag/socialni-mreji/page/2/>, последно посещение на 20.08.2010.

Доцент д-р Иванка Мавродиева е преподавател е в СУ “Св. Климент Охридски” по реторика, връзки с обществеността и бизнескомуникация. Завършила е магистратура по връзки с обществеността във ФЖМК, СУ “Св. Климент Охридски” и българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”.
Защитила е дисертация за парламентарното красноречие в България.
Работила е като парламентарен репортер и редактор.
Автор е на над 40 статии, доклади и студии в области като връзки с обществеността, политическа реторика, бизнескомуникация и на монографии, сред които: “Ораторското изкуство на Александър Стамболийски” (1992), “Парламентарното красноречие в България в ХVІІІ, ХХ и ХХІ ОНС” (2001), “Интервю за работа” (2002), “Европейската и атлантическата интеграция на България. Реторически аспекти” (2004), “Академично писане” (2005), „Как да презентираме успешно?“ (2007).